фотография: all-free-download.com/free-photos/download/fields-of-gold_559755.html
"Засега, за 120 години вие имате два елемента, чрез които сте осигурени. С въздух сте осигурени и с вода сте осигурени, само с хляб не сте осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляба. Един ден и хлябът ще ви се дава тъй, както въздуха и водата. Мисля, че това време няма да бъде далеч. Като казвам, че няма да бъде далеч, то е защото ние мерим с мярката на сините очи, с мярката на кестенявите очи и с мярката на черните очи. В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най- хубавите. Също така ще има и общо осветление. Където и да минеш тогава през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш ще си кажат: дано не ни забрави, да дойде и втори път."
Саваат - Амон-Ра, НБ , София, 14.3.1926г.
Случайно попаднах на този цитат, който описва едно бъдеще и се замислям, че това за мен е една реалност в която и сега живея. Етаж и половина, 4 стаи, стъклени покриви, градинка, хляб... Не зная с какво съм заслужил това благословение да се докосна със семейството си дори микроскопически до животът на бъдещето. Но истината е, че въпреки всички блага и добри условия, щастието рядко ме пленява. В каквито и външни условия да се намирам, винаги в мен има една голяма тежест, една затаена болка, едно неописуемо страдание, една необяснима скръб. И как бих могъл да открия някакво постоянно щастие, как бих избягал от това тъй необходимо страдание и състрадание, когато знаем, че те са нереални дотогава, докогато не станат достояние и достъпни за всеки човек по земята. Безкрайно свързани сме всички и как може да има истински щастлив човек, дотогава докогато някой страда от липса на Любов или по-скоро е сляп за нея.
А съвсем малко по- в страни живее ярко и другата гледна точка. Тази чисто оптимистичната, изпълнена със силна вяра и вечно доволство към преизобилните добри условия, в които живеем и се учим, и израстваме в този път и към тази цел, да възлюбим всичко, което ни заобикаля или другояче казано всичко, което е в нас, но едва го виждаме, че е част от нас.
