Из "Трите Живота" - от Учителя /OOK, година първа/ - за Любовта, прошката и за минутите - Вечност!

 "И казва Бог тъй:

"Ще залича всичките им грехове и сълзите им ще изсуша, ще ги изтрия." /Ис. 25:8, Пс. 116:7-9/

Следователно това е първото качество на любовта.

А силата в какво седи?

Ако твоята любов може да заличи, вътре в теб, твоите погрешки и погрешките на твоите ближни - това е любов. Аз така определям любовта. Мирът само тогава ще дойде, ако Любовта може да ги заличи. И когато Христос е изказал онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към теб, да го простиш, той приблизително е искал да каже същото. И много мъчно е да простиш, не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, ами помен да не остане на това място, и там, дето са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото си мразил.

...

Време е вече да кажем: моята любов може да заличи моите прегрешения! Не е въпросът може ли или не може. Не допускайте никакви съмнения. Любовта с правила не работи. Като дойде, всичко заличава - свършена работа! Дойде ли любовта, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични, това е първото нещо! И в дома ви вече няма да има неприятели, ще има само приятели. Аз искам тази мисъл да остане у вас.

...

И когато имате най-малкия опит на любовта, това ще бъде един извор, ще бъде най-приятното чувство, което ще изпитате, за две или три минути, след което може да изчезне. И през целия ваш живот можете да си спомняте за това преживяване, както за един роман, написан само на бяла хартия, и да казвате: "В тези две и половина минутки каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!" Каквото и да станете, може и княз да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тези две-три минутки ще бъдат глава на цялото ви същество. И целият ви живот е включен в тях. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме трите минутки - цялата вечност е събрана вътре."

Учителя Петър Дънов, "Трите Живота"

All reactions:

2Мария Атанасова и Svetla Savova

ТОВА Е ДРЕВНА ИГРА /нови стихове/

 Чудиш ли се как да живееш,

по всички закони и правила?
За щастие и за още време копнееш,
луташ се в умора, а Животът започва едва...

Бог дава и Бог взима,
и отново щастието ти връща,
когато най-малко очакваш това!
Връща го на твоята Душа...

Деца сме за Него,
а това е древна игра.
Можем да я наречем Живот,
и Танц, и Песен,
и душата учи тайните ноти,
учи древните правила...

Нима можеш да се откажеш?
Това е най-древната
и най-красивата игра.
Душа и Бог, чедо и Отца,
с разпилени парченца от Себе Си
из Вселените, не само на тази Земя...

Играй я докрай,
Той няма да те остави просто така.
Тънката пъпна връв към Него пази –
никога не я режи –
тя е зрението на твоята Душа.
Без нея се изгубваш в света...

януари 2023,

гр. София,

Кристина Митева

/изображение - интернет/

Щастлива Нова Година!

Хората. Хората!

Не всички са съгласни, но на тази Земя основното е човешкото съзнание. Човешката душа. Не че животните и растенията нямат душа, но на тази планета животът се върти около Човешкото. Така е по Промисъл, вярвам.

И който умее да общува с хората - печели енергия. Не като "вампир", а чрез обмен, давайки и получавайки мисли, чувства, идеи... Разширявайки собственото си съзнание, собствения си кръг, чийто център е собствената Душа.

Бог е определил така, вярвам - да си помагаме, да сме загрижени един за друг, да говорим, да пишем, да споделяме...

Иначе нямаше да развием език. Той е дар свише.

Нека го ползваме мъдро, разумно. За благословия, не за друго...

И за споделяне на опит, на прозрения, на истини.

За да нарисуваме заедно общата картина на Човешката Душа.

Тя е центърът на тази Земя. Заедно с Душата на самата Земя.

Слънцето ни праща всичко... Лъчи, Любов... Възможности за развитие. Нека ги ползваме, с добра енергия.

ЗА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ИЗПИТАНИЯ...

"Добродетел значи да правиш добро. Но кое е най-висшето добро, което човек може да прави? Това е служене на Бога. Учителя казва: "Щом проявяваш Любовта, ти служиш на Бога."

Обаче коя е най-висшата форма на служене на Бога? - Да покажеш на другите пътя към Него, да помогнеш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаят Бога. Да печелиш за Бога.

Учителя дава отговор и на въпроса как се разбира дали сме спечелили някоя душа: "Човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Бога." (!)

...

Пентаграмът показва пътя на човешката душа - великото училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство и вечен живот.

Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Ще бъде оставен сам, сякаш всички са го изоставили, всичките му стремежи и копнежи са били напразни и всичко е изгубено. Голяма тъмнина е около него - минава през един тъмен тунел.

В този момент той си мисли, че е изоставен, обаче много Светли Същества бдят и треперят над него - гледат той да издържи този най-тежък изпит. Ако в този момент се обезсърчи и отпадне духом, той е пропаднал на изпита. А ако съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и е винаги с него, той е издържал последния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Щом разбере това - влиза в един живот. Така той завършва човешката си еволюция и става равноангелен. Това е изпитът, водещ към Възкресение.

А изпитите, придружени със страдания, пречистват нисшата природа на човека. Много мисли и чувства изгарят в огъня, през който душата минава. Те са били пречка за проявата на Божественото и едва сега висшата природа на човека се проявява. Оттук насетне той не гледа своите лични интереси, а гледа да работи само за Бога."

/из "Пентаграмът", малка книжка, която се разпространява безплатно от прекрасни хора, обичащи Петър Дънов - Учителя - Теодор Николов, Ванина Иванова и съмишленици. Благодаря за тази малка, но така ценна книга, която получих по празниците - на Рождество Христово! /

*

Аз имам личен опит с описаното по-горе, което така значим етап от развитието на Душата!... Споделях преди за този свой опит, и сега имам силен импулс отново да споделям, макар да осъзнавам, че може би не е най-уместното време - тъкмо започва Новата година, работната седмица... Но някои неща имат своя логика, и няма неподходящо време за тях всъщност. Вярвам, че тази публикация е от техния род. По-дълга е освен това от удачното за социалните мрежи навярно, но... Колкото - толкова! За важните неща трябва да се намери време и място.

Ако някой иска /и има възможност/ - може да прочете тук какво споделих преди няколко години за най-тежкия период от своя живот, в душевен смисъл - candysays.blog.bg/…/az-izbrah-liubovta-riskuvah-i…

При мен чувството за пълна загуба и пълен мрак бе изцяло в Душата ми, външно не бях човек, загубил всичко и изоставен от всички. Но така се чувствах и така изживях онзи така крехък период от Живота си, в който бях наполовина в този свят само... Дори по-оскъдно. Хранех се автоматично, заспивах със сълзи, стичащи се от очите ми и се будех така понякога... Почти целият ми живот бе вътрешен само, посветен на това да устоя, да издържа, да продължа някак напред... Да спася душата си. Да мина Изпита. Изпитанието... Наистина е нечовешки голямо, почти непосилно, поне така го изживя моята душа. Нямах достатъчно Вяра, уви, спаси ме /на косъм, както се казва/ единствено това, че познавах Любовта и я възкресявах в себе си, в самотата си. Усилвах я дори, Музиката ми помагаше. Душевната красота на другите, в която прозирах...

И Бог ми помогна. Срещна се с мен, с душата ми. Дали мога да разкажа тази история, този свой личен опит, без да го спомена? Истината е, че не мога. Точно тази, а и която и да е друга история вече - не мога. Така се случи. Нямам принос за това, мисля - такива са правилата. Законите. Не ги измислям аз, Живея ги.

И така е с всички нас...

Аз разбирам до болка човешкото /мислене, измерение/... Човешките чувства и затруднения - и при такива изпити, особено за тях! Изпитвам искрено и дълбоко състрадание, защото зная от личен опит колко е трудно, понякога. Белегът, печатът от преживяната самота, от чувството на изоставеност, макар илюзорна, понякога остава дълго в душата. Още живее в мен, или по-точно - оживява от време на време. Не се противя на това, вече не. Приемам изпитанията, като важна част от Живота. Вече... Опитвам се. Това, което зная със сигурност, вътрешно, е че Бог не иска ние да страдаме, и не са наказания, а са нужни изпити по някаква причина, според Неговия промисъл за нас. Да, това е много важно да се каже/напише/прочете/повярва - не са наказания! Не сме истински изоставени. Никога!

Аз помня как сред най-тежките ми мисли и чувства, и пропадания на душата ми, която сякаш посети Марианската падина в Тихия океан - помня как се появиха тези думи в съзнанието ми /Светлите същества са ми ги "подали", няма друг вариант/ -

"Не всичко е болка.

Не всичко е болка..."

Понякога четири, пет думи са достатъчни, за да издържи човек.

Надявам се, искрено се надявам някой да вземе за своето съзнание от този текст няколко такива думи. Едно изречение стига. Само да остане в паметта... Да не се забравя. Припомнянето е по-трудният път. По-болезненият...

Дано успея да помогна някому. Или на мнозина, ако успея да стигна до тях с думите си. На сина си трябва да предам най-важното. Аз не зная дали неговата душа е минала този тест или все още не... И за вас не зная... Не го пожелавам никому, но... така е предопределено. Да минаваме през изпитания. Някои от тях - наистина големи. Някои от тях предстоят. Някои ще се случат тази година, други - след време... Единственото, което мога да кажа като коментар за тях /и да е смислено/ е, че трябва да ги приемаме като част от Живота и да Вярваме - в Създателя ни, в Неговата Любов и в собственото си бъдеще, за което е помислено предварително от Него, отдавна. И да си помагаме, когато и доколкото можем.

Аз съм тук, сега, имам едно дете и имам известно време за хората /и за непознати/, така че който има силна необходимост - може да ми пише по темата коментар или лично съобщение, сега или в бъдеще - ще се постарая да намеря точните думи, за да отговоря, за да подкрепя.

С обич и разбиране,

Кр.

Честита Нова Година!

 На първо място - пожелавам /си/ да сме все повече Ангели един за друг. Това не значи отричане на човешкото, а надграждане, развитие, пречистване и съзидателност! Разумност и съзнателност също така.

Пожелавам да намалее болката за всички живи същества, до претопяването ѝ в нещо по-добро, красиво и велико! В Нов Живот, какъвто е възможен! 

Пожелавам да имаме безброй приключения, които наистина да са Ключ към Живота и към собствените ни сърца и души, и към скритите красиви тайни в тях. И нищо да не приключва, освен това, което наистина трябва да си отиде от Живота.

Пожелавам звезди, оглеждащи се в очите ни... Вълни, които да носят добро в съзнанията ни, както и изпитания, които да са преодолими лесно с Божията помощ, за която да се сещаме да се помолим, понякога... И за която да благодарим впоследствие 

С обич,

пожелавам магична в най-чистия смисъл на думата 2023-та, и Мир! Във всеки дом, във всяко семейство, във всяка страна по света...