90 години от рождението на Надя Кехлибарева - поетеса и преводач

Нали привличаме подобното на себе си... Преди няколко дни внучката на поетесата Надя Кехлибарева - Stoyanila Stoyanova - ми даде две от нейните книги... И като се зачетох - разпознах себе си! И Надя е обичала Достоевски като мен...

Днес е щяла да навърши 90 години, ако бе още сред нас! Но стиховете са тук, съхранени за днешния ден и бъдещето

И така - споделям част от тези, които ми станаха любими!

Повече за Надя Кехлибарева можете да прочетете тук:

bg.wikipedia.org/wiki/Надя_Кехлибарева

#oldbooks #poetry #love #life #soul

ЧОВЕЧЕСТВОТО Е КАУЗА, ЧОВЕЧНОСТТА - СЪЩО

Колко много събития се "разиграват" и съобщават всеки ден, час и миг вече!... Колко много гласове се надигат... Много от тях не са гневни и обвиняващи, а са разумни, човечни, призоваващи към единство и Мир...

Тъжната истина, осъзнавам, както мнозина навярно, е че нямат значение призивите за мир, когато някои са решили да воюват. Войната просто се случва... По някакъв закон и някаква логика. Без значение колко хора са против и знаят, че тя няма да доведе - за пореден път в историята на човечеството! - до нищо добро, а само до загуби - за всички страни. Победител истински - няма. А толкова много жертви има... Реални!

Но както и да е. Причините за случващото се са дълбоки със сигурност, имат своята дълга история, както почти всичко на този свят... вече. Израелците /евреите/ имат своите основания за гняв, своите страхове, своето желание да отмъстят... Имат и част от палестинците. Имат и други, около тях... Има интереси. Има какво ли не... Всичко има. Всичко...

Когато написах стихотворението "Братя и сестри в скръбта" /кръстих го на първия ред от него/, в петък, аз наистина започвах и спирах да плача... Измивах лицето си. И след малко пак започваха сълзи да се стичат... За първи път пишех нещо, със съзнанието, че някъде по света деца умират или им предстои в следващите часове... Докато аз пиша за това, в същия този момент. Покъртително е. Човек плаща с нещо за дарбата или съпричастността си. Винаги. Но по-добре да ги има. И да плати. Все е нещо това, което "строи" творчеството - мостове между човешките съзнания... Културата. Всъщност това е истинската, насъщна връзка между различните народи /и винаги е била/ - Музика, Литература, Философия, Изобразително изкуство, Театър, Митология и прочие... Преводите са важна част от всичко това. И всичко това съществува от векове, съществува и днес... наред със Войната.

Как?

Защо?

Не зная... Карма, навярно. Или карма плюс нещо друго... Нежелание да се промени /част от човечеството/.

Но както и да е.

Най-важното, което искам да кажа сега, е следното:

Независимо, че човечеството изглежда се проваля в момента, в 21-ви век, случващото се в Близкия изток този октомври изглежда като абсолютен крах на хуманизма, на човечността и идеята за едно-единно Човечество, с високи идеали...

Въпреки това - хората не бива да се отказват от тези идеи!

Не бива да се отказваме...

Това е Пътят.

Той е посочен от Христос, от Ангелите...

И... да, умора има. Умора заради битки, вътрешни и външни, заради взаимни обвинения, и нападки, през годините... Всеки е преживял такива, дори децата.

Но...

Нека си припомним няколко красиви поговорки, просто...

Впрочем арабските поговорки притежават особена топлина.

Ние, белите хора, бялата раса, за жалост се проваляме. Или нашите управляващи по-скоро. Защото ние задаваме тона в днешния свят. В 20-я кръвопролитен век. И сега... Западният свят. Западната цивилизация.

Християните са най-много официално в света днес. На хартия. Но колко от тях наистина изповядват и прилагат в живота си християнските ценности? - Вяра, Надежда, Любов /към ближния човек, към Другия/, Милосърдие, Състрадание, Прошка...

И християнството, и ислямът са монотеистични религии. Признават върховенството на Един Бог в света. За разлика от християните, мюсюлманите имат забрана да го изобразяват, защото Той е Отвъд всички човешки представи, или поне така учих преди време в моята специалност /културология/, и рисуват цветни мотиви, просто красиви мотиви в своите храмове...

Топлина може да се открие във всеки храм. Навсякъде по света...

И в "Ал-Акса" в Йерусалим, и в "Света София" в Истанбул, и в "Света София" в София...

Въпреки че аз съм представител на християните, и дори тъкмо заради това - ще добавя снимка на мотив от мюсюлмански храм към тази публикация - просто за да изразя уважение към Другата Вяра. Мисля, че ние, белите хора и християните, трябва да направим крачка към тях... С уважение. Какво направиха белите в Северна Америка? Избиха толкова много индианци, въпреки християнската си принадлежност /на хартия явно само/ и тикнаха останалите /малко/ индианци в резервати. Белите имат карма за изплащане... Белите хора. Бялата раса. Не само, но до голяма степен. Това донякъде обяснява може би случващото се днес в света.

Излишни са всички спорове, отдавна...

Всичко е казано...

Остава да бъдем човечни.

Да не забравяме човечността и идеята за едно-единно Човечество.

И да я въплъщаваме някак чрез действията и живота си. В реалността - виртуална и в света извън дома ни...

Това е, което исках да кажа. Въпреки умората, която чувствам...

Нека бъде Мир, нека бъде Светлина! 

*

"Ако Бог не прощаваше на грешниците, раят щеше да бъде празен." - немска поговорка

*

"Прошката е стълб на справедливостта." - руска поговорка

*

"Кръвта се измива не с кръв, а с вода." - турска поговорка

*

"Когато ти обичаш - цялото човечество печели." - Петър Дънов

изображението е от интернет

За конфликта между Израел и Палестина, днес...

 БРАТЯ И СЕСТРИ В СКРЪБТА,

заспете спокойно сега

и сънувайте нова Земя,

в която просто ще бъдем хора,

и никой няма никъде да спори

за парче плът от Земята,

ще има домове за всички, най-красиви,

и децата ще изживеят своето бъдеще щастливо...

Братя и сестри на Йов,

от всеки човешки род,

аз искам да ви предпазя от скръбта

в реално време,

но ето на - от гърба ми не изникват крила,

и само остава да се помоля

да бъде по-скоро и тук Неговото царство и небесна воля,

и в един народ по-скоро да сбере

от целия всемир всички добри хора.

Да бъдем заедно, Душа до Душа,

не просто плът до плътта.

Спорещи за ценности или за парче Земя...

Сега тя е мъртва.

В кръстно време - тя е разпъната на кръст

като Христа.

И е време да възкръсне,

да дойде Вестта...

И да обиколи околовръст,

та всички да разберат,

че Земята е новородена сега.

Че вече няма и не може да има

война.

Зовът на тръбите на седемте Ангела вече звучи

тук вътре, в много сърца, в които тупти

Любовта и Вярата, че ще има Утрешен ден,

по-добър за всички - обещан от Бога, неизменен.

Спете спокойно сега,

в прегръдка бъдете, като жителите на Помпей,

преди толкова много лета...

Човешка е навярно тази война,

взела за заложници Разумът, Вярата и Любовта.

Но Един е над всички и Той все така бди

от Своите Небеса, докато Земята спре да кърви...

Спете сега, Йов заслужи своето спасение,

с безусловна вяра и велико смирение.

Ще го заслужите и вие, надявам се - в Живота или в Съня...

Лека нощ, братя и сестри, и мили деца...

13.10.2023,

гр. София

*

Изображението е от интернет

А аз през сълзи написах сега това....

Кристина Митева - CandySays

#peace

Всички реакции:

22Alexander Dochev, Alex Krasimirov и 20 други

За Армения и нейния народ... И страданията!

Днес сърцето ми е с Армения...

Хората от тази страна са ми близки по душа, имах съученици в гимназията и въобще всички арменци, за които зная нещичко са много интелигентни и свестни хора! Не зная защо им се случва всичко това, което им се случва... като народ.

Моля се да бъдат разумни тези, които ги преследват сега, да не пострадат много отново, защото наистина не виждам с какво го заслужават... Нека Бог е с тях! И с всички, които са уязвими и все пак са носители на искрица светлина по света...

Тук всеки може да прочете за геноцида, извършен над арменците преди 100 години... /1915 г. – 1923 г./ от страна на Османската империя:

bg.wikipedia.org/wiki/Арменски_геноцид

"Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.

Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора се събират на мемориала. По същото време има протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.

На 12 декември 2019 година Сенатът на САЩ признава официално арменския геноцид.

Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

...

Мемориалът в Ереван

През 1965 г., по случай 50-годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма „Цицернакаберд“ над река Раздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12-те обезлюдени арменски области в днешен Източен Анадол, който отчасти съвпада с историческата Западна Армения. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (Турция е съюзник на Германия по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили."

...

Тоест досега са споровете по отношение имало ли или не такъв, но много страни и институции по света признават, че е имало. Доколко това помага на днешните арменци - не зная...

Иначе:

"Армения (на арменски: Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа."

Повече за страната можем да прочетем тук:

bg.wikipedia.org/wiki/Армения

А за да има нещо хубаво в тази публикация, споделям корицата на една книга, написана от съвременна арменска авторка, живееща в Русия, доколкото разбрах, и няколко цитата от книгата /горещо я препоръчват в интернет, не съм я чела, поне засега.../:

azcheta.com/9-tsitata-tri-qbulki-padnaha-ot-nebeto-narine-abgarqn

***

Добавям и два цитата от големия български режисьор Крикор Азарян:

"Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваше болката, която причиняваш?"

"Никога не съм се взимал на сериозно. Това ме е предпазвало от маниакалност. Защото знам, че участвам в една игра. Има смисъл да живееш, само ако си верен на себе си."

Всички реак

За растенията, животните и хората. И за Ангелите...

 Понякога човек си мисли, че тъгата е негово изобретение... Чисто човешко. Или щастието...

Но съвсем не е така. Те се срещат навсякъде, в цялото Битие и във всички същества, или в почти всички...

*

"И Ангелите, толкова Възвишени същества, скърбят. Те имат Любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете какво значи скръб. Тя се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едно микроскопическо добро."

*

"Ангелите са свързани с растенията, с животните, а ние сме свързани с тях. Дърветата - това са деца на ангелите. А животните са деца на архангелите. Сега ви говоря на окултен език. Та техните деца - растенията и животните - служат на хората. Ангелите и архангелите им казват: "Учете се тук, изучавайте човешкия живот!" Не мислете, че растенията [и животните] имат прост произход - един ден те ще върнат горе, при своите родители."

Петър Дънов - Учителя

/фотография - интернет/