Много се пише напоследък за това как да живеем в лекота и радост... Не зная дали е постоянно възможно това на този свят, дали зависи само от нас? За мен отговорът е: Не.
Моята душа, подобно на още души, малко или много не зная, се раздвоява в този свят и чувства болка от това...
Аз зная, че съм смъртно и безсмъртно същество едновременно.
Че нося женското и мъжкото начало в себе си.
Че съм дете и възрастен едновременно.
Че има нежност и сила в мен, едновременно.
Че съм и Човек, и Ангел...
Че има Любов и Приемане, но и Воля за развитие и Промяна... не само на себе си, но и на всичко и всички, които са на този свят... Защото има нужда, не за друго!
...
Може би душата ми познава Рая... И тук чувствам болка, виждайки отблясъците от него само, липсата Му тук...
Този свят, ако беше Рай, щеше да спира да се върти заради всяко болно дете или умиращ в агония човек, и нямаше да продължават междувременно, сякаш нищо не е станало, физическите контакти между влюбени и въобще, спокойното хранене и веселие другаде по света, където в този момент всичко е наред, всяка друга дейност би спряла, докато не се излекуват Всички, докато не е Цял и приветлив, и радостен Целия Свят и всички в него...
Това познава Душата ми и страда, защото тук не може да промени положението, то е такова, каквото е, и тя е Вътре в него - не в райското, а в земното. И трябва да го изживее докрай...
Да легне накрая в земята, тъмната, до тялото... Навярно...
Преди да разпери ангелските си криле и да се върне обратно У дома...
И тук ще стане може би Рай някой ден.
Ако е Рекъл Господ... Ако е Писано...
И ако хората имат воля за Промяна.
Ако душите им се мъчат, подобно на Ангелските тук, и чувстват, че нещо не е както трябва.
Човешките души също са диаманти в короната на Небето.
И винаги ще бъдат такива.
И винаги ще бъдат прекрасни...
Само е нужно да са тук, да не са прогонени от телата...
Тялото е празна черупка без Душа.
И това винаги ще бъде така.
Всеки поглед към мъртъв човек може да го напомни...
Но не е нужно да има смърт, за да помним, нали?
Нека помним...
Душата!... Тя е Животът.
И може да направи Рай дори от Черната Земя...
P.S. Споделям тук и едни от най-любимите ми стихове - на Николай Владимиров, публикувани са и в общата ни книга Ангелски сняг...
Кристина Митева - CandySays
/всъщност сега - Кристина Трифонова Йорданова/
