ЧУДесни места в България !

Небесните пасбища, село Осиковица (до Правец): 

Природна школа "Благодаря", южната страна на Витоша:

Дом на Доброто, село Коньово, до Нова Загора:

Из Мъдростта на вековете

В това видео чета от книга на Уейн Дайър: 

"Защо деня си губиш в колебание и утре пак ще тънеш в нежелание; че всички страхове безкрайно бавят и празни дни след себе си оставят. Решен ли си? - започвай!  В дързостта магия има, гений, красота. Умът се пали, щом се хванеш смело почни и ще завършиш свойто дело!" Йохан Волфганг фон Гьоте  (1749 г. - 1832 г.)

Три разговора - с д-р Васил Ангелов, Калин Терзийски, Николай Владимиров

 

ЗА ЧОВЕШКОТО...

ЧОВЕШКИТЕ очи... Отразяват Земята, но и Вселени, понякога...

Човешките ръце... Да, някои са вършели престъпления, не е безгрешно човечеството, но колко красиви са все пак ръцете ни! Създавали (тоест "сваляли" от Небето) неземна Музика, дялали шедьоври от Камък, люляли Деца, свои и чужди, хранили, обработвали Земята, скъпоценни камъни, писали, вдъхновени свише... и какво ли още не... Протегнати към Слънцето - толкова красиви! Уязвими, с кръвта във вените, която може да се пролее и тогава - край... (не и за душата), но и заради това - още по-красиви! Цял Живот... От детските ръчички до тези на старците...

Човешките лица... Толкова различни, но всички те изразяващи понякога емоции, които и без да знаем език - разбираме... Защото една част от Нас е неизменна, еднаква навсякъде по света... Болка, гняв, радост, усмивка, страх... За близките, за себе си, за Човешкото, за Света...

Човешките нозе... Вървели къде ли не... Вече и Отвъд пределите на Земята... В дълбините на морета плували... Пребродили света надлъж и шир, от екватора до полюсите, от Долината на Смъртта до Покрива на Света.... Да, има и такива, които са в колички... не могат да вървят... И заради тях вървят Другите, които могат, защото сме Едно... Нали?

Човешкото е Тяло и Душа в едно, трудна е Хармонията... Не сме като Ангелите, и въобще като никое друго същество из необятната Вселена... Или Вселени... Да, има войни, кръв, убийства, слабост, некрасиви моменти... много са дори. И въпреки това - да видим Човека близо до Слънцето! В цял ръст, с цяла Душа, с цяло Тяло... Красив! Възраждащ се... Всеки може да бъде този Човек, тази побеждаваща всичко тленна и уязвима Красота... Творяща. Обичаща. Обичана...

Мисля, че това е най-добрият избор (или просто няма друг, добър) - да виждаме себе си и другите, и Човешкото по този свещен начин... Близо до Слънцето, родено на Земята макар... Трудностите са част от Пътя му, но ето - роди се Гагарин, с усмивка отиде в Космоса, а после и много други... Имаме Безкраен път напред - така е "начертано", писано е, и е красив този Път... Нека му Повярваме... Само това. Другото... само ще дойде.

С обич,
Кристина
11 май 2021, София

Фотография: Малин Павлов

За Църквата на Любовта /из Пророчество на Богомилите/

"Църквата на Любовта няма да има структура или сграда, а е само едно разбиране. Тя няма членство освен онези, които знаят, че й принадлежат. Тя няма противници, защото не съперничи с никого. Няма амбиции, защото се стреми само и единствено да служи. Не е затворена в себе си, защото се стреми да обогати всички групи и всички религии около себе си. Църквата на любовта признава всички учители от всички епохи, които са показвали истината на Любовта. Тези, които са показвали истината на любовта, тези, които участват в нея, които практикуват истината на любовта с цялото си същество. Църкавата на Любовта се стреми не да учи, а да бъде.

...

Тя приветства всички тези от миналото, които са осветили пътя, но са платили и цената.

Не приема никаква йерархия или структура, защото никой не е по-голям от другите.

Членовете на тази църква се разпознават един друг по делата и същността си, по очите и по никакви други външни белези, освен братската прегръдка.

...

Тя признава върховенството на Великата идея, която може да бъде осъществена, само ако човешката раса практикува върховенството на Любовта.

Не предлага награда нито тук, нито в отвъдното, освен неизразимото щастие да съществуваш и обичаш.

Всеки трябва да се стреми към познанието, като прави добро мълчаливо и учи чрез примера си.

Трябва да изцелява своя ближен, своето общество и нашата планета.

И не ще познава страх, не ще чувства срам и свидетелството му ще бъде над всички несъгласия и вражди.

Църквата на Любовта няма тайни, няма мистерии, освен истинското познание за силата на Любовта.

И ако ние го желаем, светът ще се промени, но само ако и ние се променим."

из Пророчество на Богомилите / Катарите за 1987 година,

от книга на Дамян Попхристов за богомилите

изображения - Интернет