За Армения и нейния народ... И страданията!

Днес сърцето ми е с Армения...

Хората от тази страна са ми близки по душа, имах съученици в гимназията и въобще всички арменци, за които зная нещичко са много интелигентни и свестни хора! Не зная защо им се случва всичко това, което им се случва... като народ.

Моля се да бъдат разумни тези, които ги преследват сега, да не пострадат много отново, защото наистина не виждам с какво го заслужават... Нека Бог е с тях! И с всички, които са уязвими и все пак са носители на искрица светлина по света...

Тук всеки може да прочете за геноцида, извършен над арменците преди 100 години... /1915 г. – 1923 г./ от страна на Османската империя:

bg.wikipedia.org/wiki/Арменски_геноцид

"Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“.

Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора се събират на мемориала. По същото време има протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.

На 12 декември 2019 година Сенатът на САЩ признава официално арменския геноцид.

Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата, че: „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.“, а през 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

...

Мемориалът в Ереван

През 1965 г., по случай 50-годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма „Цицернакаберд“ над река Раздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12-те обезлюдени арменски области в днешен Източен Анадол, който отчасти съвпада с историческата Западна Армения. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (Турция е съюзник на Германия по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили."

...

Тоест досега са споровете по отношение имало ли или не такъв, но много страни и институции по света признават, че е имало. Доколко това помага на днешните арменци - не зная...

Иначе:

"Армения (на арменски: Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа."

Повече за страната можем да прочетем тук:

bg.wikipedia.org/wiki/Армения

А за да има нещо хубаво в тази публикация, споделям корицата на една книга, написана от съвременна арменска авторка, живееща в Русия, доколкото разбрах, и няколко цитата от книгата /горещо я препоръчват в интернет, не съм я чела, поне засега.../:

azcheta.com/9-tsitata-tri-qbulki-padnaha-ot-nebeto-narine-abgarqn

***

Добавям и два цитата от големия български режисьор Крикор Азарян:

"Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваше болката, която причиняваш?"

"Никога не съм се взимал на сериозно. Това ме е предпазвало от маниакалност. Защото знам, че участвам в една игра. Има смисъл да живееш, само ако си верен на себе си."

Всички реак

За растенията, животните и хората. И за Ангелите...

 Понякога човек си мисли, че тъгата е негово изобретение... Чисто човешко. Или щастието...

Но съвсем не е така. Те се срещат навсякъде, в цялото Битие и във всички същества, или в почти всички...

*

"И Ангелите, толкова Възвишени същества, скърбят. Те имат Любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете какво значи скръб. Тя се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едно микроскопическо добро."

*

"Ангелите са свързани с растенията, с животните, а ние сме свързани с тях. Дърветата - това са деца на ангелите. А животните са деца на архангелите. Сега ви говоря на окултен език. Та техните деца - растенията и животните - служат на хората. Ангелите и архангелите им казват: "Учете се тук, изучавайте човешкия живот!" Не мислете, че растенията [и животните] имат прост произход - един ден те ще върнат горе, при своите родители."

Петър Дънов - Учителя

/фотография - интернет/