Един нов, алтруистичен проект - Estorium

Сайт: estorium.org

Ето и интервю със създателя на проекта, вдъхновен и от "Един от нас споделя"...

www.oneofusshares.com/2016/03/blog-post_18.html

фотография: личен архив на Атанас Христосков 

Като парчета от пъзел... Красиви цитати, загатващи за дълбочината на Смисъла!

 

Ето някои цитати, които много обичам...
Парчета от Пъзела на Живота и на Човешката Душа, които таят в себе си неизмеримо Величие...
"Гмурнете се" в тяхната дълбочина...


"Животът е разбираем само ретроспективно."
"Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова."
Достоевски

"Никой не е станал добър човек случайно."
Платон

"Една единствена мисъл може да запълни и необятните простори на Вселената."
Уилям Блейк

"Не ще проникне никой в същината,
Ако в душата си не се е взрял.
Две капки от живота съм видял -
Една в очите му, една в дъгата."
Иван Методиев

"- Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.
Последното, което се чу беше:
- Почакай! Не мога без теб в нощта."
/целият текст/
Димитър Воев

"Смисълът на Живота е усъвършенстването на човешката душа.
Дойде при мене един човек и ме попита: "Какъв е смисълът на живота?" Казах му: "Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има по дванадесет планети. Трябва да обиколиш всичките тия слънца и планети и да живееш във всяко едно от тия слънца и планети по сто милиона години. И чак тогава ще научиш какъв е смисълът на живота в неговата дълбочина."
Петър Дънов

"Няма по-голямо щастие от това да се увериш в милосърдието на хората и в любовта им един към друг. Та това е вяра, вяра за цял живот! А кое щастие е по-висше от вярата?"
Достоевски

"Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на душата си, тогава на какво ще обърнете внимание?! Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му."
Петър Дънов

"Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!"

Никола Вапцаров


"Ще кажа нещо повече - нека дори това никога да не се сбъдне и никога да не видим рая (това поне ми е ясно!) – но аз въпреки всичко ще проповядвам… Всъщност то е толкова просто- само за един ден, за час само, всичко може да стане!… Най-важното е- обичай другите, както обичаш себе си – ето кое е най-важното, повече нищичко не трябва- веднага ще разбереш какво трябва да правиш! И вижте- всичко това е само една стара истина, която е повтаряна и препрочитана билион пъти, ама на! “Съзнанието за живот е над живота! Познаването на законите на щастието е повече от щастието…”- с това трябва да се борим! И аз ще го направя. Всичко ще стане за миг, стига всички да го поискаме… "

Достоевски

P.S. Честита есен! Нека е красива, топла, благодатна...

(колажът е от интернет, не знай кой го е създал, за да добавя име...)

Защо планетата Земя е "тъжно-синя"? /предговор към първата ми книга/

 

Защо планетата Земя е „тъжно-синя”?

Думи от автора (предговор)

Преведох така английската дума „blue”, която буквално означава синия цвят, а метафорично – тъжните състояния. Заглавието на този мой разказ, на който нарекох после и цялата книга, всъщност идва от една песен на Дейвид Бауи, която много харесвам и в която той пее:

„Planet Earth is blue

And there’s nothing I can do”…

За мен е ясно, че тук не става дума само за популярното наричане на Земята „синята планета”, заради водата в океаните и вида, който те й придават от космическа гледна точка. Тук става дума за една тъга. За човешката тъга... Която носим сякаш закодирана в гените си от много поколения вече, и пред която се чувстваме някак безсилни. Сякаш светът ни е обречен на тъга и на самота, зареян в непознатия за нас безкрай отвъд... Човечеството наистина е преживяло много бедствия и войни, много болка и трагедии, и мисля, че като цяло неговата история досега е една преобладаващо тъжна история. На всички хора като цяло, а и на отделния човек като личност със своя отделна история. Досега като че ли най-често се е случвало така, че щастието на човека е било изживяване, отредено само на отделни мигове, а неволите и скърбите са определяли човешкия живот като цяло. И това се е повтаряло толкова много пъти до ден днешен, че е почти като мантра, която предаваме в наследство и на бъдещите поколения. Една тъжна, много тъжна щафета. От която всъщност полза няма и я повтаряме най-често само по силата на инерцията...

...Вярвам обаче, че човекът не води едно безсмислено съществуване, чийто край е Смъртта. Вярвам, че осъществяваме чрез живота си една еволюция на Душата, напътствана и подкрепяна свише. И ето какво разбрах вече: трябва да помним винаги, че единственото, което имаме наистина е простичкото „тук и сега” и трябва да се съсредоточим в него, за да се чувстваме добре. И най-важното е – да бъдем добри един с друг, тъй като това е единственото, което може да ни направи истински радостни и щастливи, и което ще остане и ще има значение, в края на краищата. Нужно е да разберем и приемем веднъж завинаги, че всичко материално е временно, и един ден ще престане да съществува. Не само телата ни са смъртни, но и самата Земя един ден също ще изчезне от картата на Вселената, ако не заради друго, то просто, защото един ден и Слънцето ще умре, както всяка звезда, а с него и всичко наоколо... Учените са изчислили и кога ще стане това – след около 5 милиарда години. Звучи като безкрайно много време, особено сравнено с един човешки живот, но все пак фактът, че и Земята няма да я има един ден, независимо от нашите действия, надежди и желания, си остава. Ако човек съумее да приеме тази истина и не затвори отричащо очи пред нея, остава само един път напред – вярата в Божия промисъл, в Душата и в Духа, в невидимото, което остава нетленно и което всъщност създава и напътства всичко видимо, от Начало до Край. Без то самото да има Край... Казват, че когато една звезда умира, тя разпръсква из Вселената материя, нужна за раждането на нови звезди. Световете се раждат и умират, но Животът продължава... А да ни заведе до този вечен Живот може само Душата ни. Тази вяра, мисля си, е единствената, която може да дари свобода на един човек или на цялото човечеството. От нея се ражда свободата да живееш с Любов и с Добро, по своя собствена воля. И това да те прави щастлив, защото Душата ти нашепва, че само това е правия път напред. Това само е нужно – всеки да се  вслушва в себе си и да се научи да чува гласа на Душата си. Това ще рече и да следва Сърцето си. Имаме този шанс, така че накрая ако не всички, то поне мнозинството от хората по Земята, може наистина да заживеят така – тук и сега, забравили за минало и бъдеще, с отворени сърца и с воля за Добро. Отказали се от вкопчване в материалното, защото всичко видимо е само временно тук, докато се учим на Живот. На истински Живот.

„Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя” ни е казал Халил Джубран. Мисля, че е прав. Иначе не би имало смисъл. И кой знае - може би вече е достатъчно издълбана от скръб душата на човечеството. Много от болките и бедите си ги причиняваме сами, един на друг, или дори на себе си, и ако престанем да живеем така може би някой ден, докато все още има Земя и на нея човечество, Слънцето ще изгрее и ще види, че тя е пак „Синята планета”, но вече без да е оцветена така от сълзите на хората, а само от синьото на океаните...

1.07.2013,

София

P.S. Първата ми книга се нарича "Планетата Земя е тъжно-синя", изд. "Захарий Стоянов", София, 2014 г.

https://zstoyanov.com/категории/съвременна-българска-проза/планетата-земя-е-тъжно-синя/

изображение: https://blog.google/products/earth/special-stories-from-15-years-of-google-earth/

Точно 20 години от 11 септември 2001!

Светла памет и мир на душите на загиналите през онзи ден, в Ню Йорк, преди 20 години точно! 

"ДОБРИТЕ ПИСМА" - Валери Петров !

 

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Валери Петров

текст и изображение: интернет