Като парчета от пъзел... Красиви цитати, загатващи за дълбочината на Смисъла!

 

Ето някои цитати, които много обичам...
Парчета от Пъзела на Живота и на Човешката Душа, които таят в себе си неизмеримо Величие...
"Гмурнете се" в тяхната дълбочина...


"Животът е разбираем само ретроспективно."
"Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова."
Достоевски

"Никой не е станал добър човек случайно."
Платон

"Една единствена мисъл може да запълни и необятните простори на Вселената."
Уилям Блейк

"Не ще проникне никой в същината,
Ако в душата си не се е взрял.
Две капки от живота съм видял -
Една в очите му, една в дъгата."
Иван Методиев

"- Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.
Последното, което се чу беше:
- Почакай! Не мога без теб в нощта."
/целият текст/
Димитър Воев

"Смисълът на Живота е усъвършенстването на човешката душа.
Дойде при мене един човек и ме попита: "Какъв е смисълът на живота?" Казах му: "Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има по дванадесет планети. Трябва да обиколиш всичките тия слънца и планети и да живееш във всяко едно от тия слънца и планети по сто милиона години. И чак тогава ще научиш какъв е смисълът на живота в неговата дълбочина."
Петър Дънов

"Няма по-голямо щастие от това да се увериш в милосърдието на хората и в любовта им един към друг. Та това е вяра, вяра за цял живот! А кое щастие е по-висше от вярата?"
Достоевски

"Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на душата си, тогава на какво ще обърнете внимание?! Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му."
Петър Дънов

"Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!"

Никола Вапцаров


"Ще кажа нещо повече - нека дори това никога да не се сбъдне и никога да не видим рая (това поне ми е ясно!) – но аз въпреки всичко ще проповядвам… Всъщност то е толкова просто- само за един ден, за час само, всичко може да стане!… Най-важното е- обичай другите, както обичаш себе си – ето кое е най-важното, повече нищичко не трябва- веднага ще разбереш какво трябва да правиш! И вижте- всичко това е само една стара истина, която е повтаряна и препрочитана билион пъти, ама на! “Съзнанието за живот е над живота! Познаването на законите на щастието е повече от щастието…”- с това трябва да се борим! И аз ще го направя. Всичко ще стане за миг, стига всички да го поискаме… "

Достоевски

P.S. Честита есен! Нека е красива, топла, благодатна...

(колажът е от интернет, не знай кой го е създал, за да добавя име...)