"Когато си на дъното на пъкъла..."

 

"Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най-тъжен и злочест

От парещите въглени на мъката

Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти

И притъмнява в тези две очи

Сам слънце си създай и от лъчите

Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си

И си зазидан в четири стени

От всички свои пътища премазани

Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса

На кръст разпъва нашите души

Загубил всичко, не загубвай себе си

Единствено така ще го решиш"

Дамян Дамянов

***

Споделям днес едно от гениалните български стихотворения.

Защото дойде пролетта, отново, Слава Богу, но някои хора въпреки това са затворници и са изгубени...

И аз съм била. Познато ми е до болка състоянието, зная и какво огромно усилие на волята и на цялата личност, на цялата душевност е нужно, за да излезе човек от "дъното"...

Излязох. Не забравям. Споделям...

Не зная колко от вас са в подобно състояние сега. Но се обръщам към вас именно... Положете усилие да излезете! Няма как, освен сами... За съжаление, няма как. Всеки е сам в това. Всеки e сам в някои неща, понякога, вътре в душата си... Стига да има Душа.

Да ценим това, че имаме! Да се борим за нея. Да не се оставяме да останем безчувствени, накрая, заради изхабени или притъпени чувства... Защото - да, Любовта е най-вече чувство. В Душата.

Човешко е да залитнеш, да затънеш, да загубиш Пътя...

Ангелско е да се оставиш Душата да те води и лекува, да намериш обратно Пътя и да започнеш сам да Лекуваш.

Божествено е да живееш в Мир и с вътрешна Сила.

Съхранени във Времето... Понякога - възстановени.

Нека ги има - Мирът, Любовта, вътрешната Сила

/изображението е от интернет/

Честита пролет! Най-добри пожелания!...

"Ти люлееш целий мир

и приспиваш снеговете,

лъчезарно слънце свети

над избистрената шир —

ти люлееш целий мир

и приспиваш снеговете."

Николай Лилиев, "Към пролетта"

*

Това е картина на моя син, Любомир...

За войните и войниците... За неестествеността на боя от гледна точка на Душата

 В петък по принцип гледам нещо ведро да споделям тук... Но понякога други неща са на дневен ред, в ума ми. Ще ви изненадам навярно с темата на днешната публикация...

Вчера купих от близкия магазин /по принцип за хранителни и битови стоки, но има и рафтове с книги/ една по-различна книжна творба - "Survival / Наръчник по психическа устойчивост и физическа издръжливост на британските специални служби SAS" - с автор Крис Макнаб. Имаше от същата поредица преди в магазина книга на тема "Оцеляване в градската джунгла" или нещо подобно и нея мислех да купя, но сега видях тази и... я взех. Не зная точно защо. Мъжът ми се учуди, наистина. Със сигурност съм против войната, откак се помня, и не искам синът ми да бъде войник, и бих направила каквото мога да попреча това да се случи. Още повече, че едно дете имам... И от филми, от книги, от ТВ-предавания знам някои неща, от обща култура, като повечето хора... За войната имам предвид. Особено за Втората световна - за нея най-много се пише и говори в наше време, все още. Най-травмираща е била явно, и най-близо до нас, времево... Понякога съм имала чувството, че съм била войник в минал живот... Някой, който е дезертирал. Някой от онези, отчаяните... Слабите. Повечето всъщност са такива. Не говорим за спец-служби, а за националните армии, особено сбраните набързо, за война.

И така, аз като един миротворец, си купих тази книга. Нещо като "Опознай врага, за да го обикнеш"... тези думи поне ми идват наум. Важно е да знаеш за какво става въпрос. От другата страна... А и аз съм любознателен човек, почти всичко ми е интересно, стига да не засяга някаква абсолютно цинична сфера. Като непрактичен и емоционален по рождение човек, обичам да колекционирам книги с практични съвети - някак ми дават чувство за стабилност и увереност, че имам база/архив, до който да се допитам в случай на нужда. Животът е непредсказуем, нали...

Впрочем има прекрасни хора/души, заети с военно дело, и в този живот познавам такива. Бащата на човека до мен е бил такъв, а пише книги сега, на духовна тематика. Има и други... Както и да е. Направи ми впечатление веднага, че тази книга е интелигентно написана, с голяма лекота се чете, започва с историята, дори в духовен смисъл, на военното дело - със самураите и техния морален кодекс накратко, и с цитат от прочутото "Изкуството на войната" на Сун Дзъ.

Малко четох и се натъжих. Но има и повод за оптимизъм. Един хубав извод - войната е неестествена за човека. За повечето хора... Просто не бива да бъдат насилвани да воюват, от т.нар. висшестоящи. Взимащите решения... Само там е проблемът всъщност.

Ето два-три цитата и ви оставям на петъчния ден...

...

"През Втората световна война само около 15 процента от войниците в една съюзническа рота в действителност стрелят по време на сражение."

...

"Подробни проучвания на конфликтите през 20-ти век са показали, че във военни части, преживяли непрекъснато няколкодневно сражение, един от четири войника заболява психически. Това съотношение нараства с всеки допълнителен ден в битка."

...

"Въпреки че има модерно наименование на неблагоприятните психологически реакции на битката - Реакция на стрес от битка (РСБ) - сраженията очевидно винаги са били травматични. Но боевете през 20-ти век се водят така, че да увеличат вероятността от психически увреждания."

...

"Някои от проучванията установяват, че 40 процента от пасивните бойци /нежелаещи активно да воюват, освен под силен натиск, по-объркани и склонни към депресия/ са загубили баща си преди да навършат 18 години. Семейната им история обикновено е с повече финансови ограничения. В много случаи, от ранна възраст се е налагало да допринасят към семейния бюджет. По време на служба също имат повече финансови задължения към семейството си от активния боец."

...

Изводите не е трудно да направи всеки сам за себе си. Нали така?...

Дано бъде затворена скоро тази ужасяваща страница от книгата на Живота на Човечеството

...

/снимката е от интернет, разбира се/

Всички реакции:

7Николай Владимиров, Красимира Златева и 5 други

Нека ви разкажа една кратка история... Истинска.

 

Преди време започнахме да си пишем в blog.bg, а после и по имейл, с един човек, който имаше нацистки възгледи. Аз нямам много добри и задълбочени познания по история, но обсъждахме общо нещата - споделях за вярата ми в идеята за "всечовечество", по Достоевски, когото много обичам... Разменихме няколко имейла, а после спряхме да общуваме. За малко се засякохме и тук, и веднъж, без повод, този човек написа пет реда за мен, които много ме трогнаха и запомних завинаги. По памет споделям - бе ми писал в коментар, че изпитва искрено уважение към мен като жена с независимо мислене, въпреки разликата в нашите възгледи, и че неизменно мисли за мен като за стойностен човек. В този дух бяха думите му... Наистина много уважително и красиво се бе изразил, чак се учудих, защото самата аз не възприемам себе си като толкова силен духом и независим човек.

...

Споделям това не за друго, а за да напомня в днешните времена на смут, война, омраза, страхове и спорове, че ние НЕ сме нашето мнение за нещо. Понякога то се променя. По-важен е човекът, който стои зад мнението. По-важно е дали може да чуе какво казва отсрещната страна, да помисли върху думите на другия човек, дори при противоположни мнения, дали може да изпита и изрази уважение към Другия... Тогава има смисъл да говорим. Без значение от етикети като "нацист" или "пацифист"... Ако липсва уважението към човека и разбирането, че може да казва нещо в определено, моментно състояние, под въздействието на знанието си на частици истина, не на Цялата истина - тогава няма смисъл да влизаме в спорове и обяснения. Ключовото нещо е именно - присъствието или отсъствието на Уважение. И навсякъде можем да намерим светлина... в съзнанието на Човека. Независимо от това на кой "лагер" принадлежи в даден момент.

"Всичко тече, всичко се променя..."

Но има и вечни стойности като Любовта и Уважението между хората. И въобще - между живите, одушевени същества. Именно от Душата идват те... И не бива да ги губим. Те са есенцията на Живота.

Всички реакции:

82

За човека и Ангела... /от сърцето ми/

 Въпреки обичайното люлеене между полюсите на Живота, тук особено, на Земята, има и една "точка на пречупване" /изразът идва от вълните в Океана/, след която нищо вече не е същото и няма връщане назад...

Така съм и аз, по отношение на това, което ми казва моята Душа и за нейната мисия в света

Колкото живот имам - все ще давам, защото душата ми жадува този начин на живот. И това ме прави щастлив човек! И се радвам, че я чувам тази душа... И за да е спокойна Душата ми някак - винаги предпочитам повече да дам, отколкото да получа. Това ми носи Мир. Такъв е моят стремеж... Но взаимодействието, взаимната свързаност са от решаващо значение все пак, не кой колко точно е дал или получил в Живота. Сметките накрая винаги са точни, защото си има висши закони, създадени /като нас/ от Бог

...

Странно или не, Ангелите са тези, които ни нашепват да бъдем човечни и ни учат на това...

Не е толкова странно, защото имаме допирни точки с Тях. Най-високото положение на Човека е най-ниското на Ангела. И там е възможно преливане... Преображение - от едно състояние на Душата в друго, по-добро

...

Не мога и няма да бъда никога "непукист". Нихилист... Състраданието, разбрах отдавна, сърдечността, заедно с него, топлината, заедно с тях - това са най-дълбоките и съществени черти на моята душевност. И няма връщане назад, дори да ми е много трудно понякога /в емоционален смисъл, заради страданията на този свят/. Аз си имам работа и трябва да я върша. И тя цели намаляване на страданието, утеха, повече радост... В настоящето и в Бъдещето. Лечение... Където, когато има нужда. А има... Тук и сега. Затова моля Бог да пази живота ми, още...

...

Зная, че мога да съпътствам по някакъв начин колебаещите се да направят крачка към Вярата - да я направят. Чрез книгите си, присъствието си, чрез нещо, минаващо през мен... И светло, като Светлината, която ни дава Живот...

Когато мисля по този начин /а това е Истинският "мой" начин/ - няма страхове... Няма как и да има... Въпреки всички поводи и причини за страх в света. Има нещо Отвъд него и то помага. Душа, Дух, Бог, Ангели - каквото и име да изберем, все ще е вярно...

За мен е безкрайна радост и чест да мога да пиша за Тях

Напред, напред като Реките на Живота да вървим...

Нагоре, нагоре да гледаме - като слънчогледите към Слънцето... защото Там е Изворът на Светлината, която стопява всеки страх. Лекува всяка болка. И осветява Пътя, така че да няма повече безпътица и лутане...

Рано или късно, цялото Човечество ще мине Отвъд "точката на пречупване". И войните ще свършат. Няма да има повече агресия в света... Не е дошло още това време. Но ще дойде... Ще дойде.

Хубав ден ви желая! Със сърцето си.

/От вчера е снимката, до цъфтящо в бяло дърво, а днес вали сняг, в София поне... Дано се справят дърветата, които вече са на пролетна вълна.../

ИСТИНИ ЗА РАБОТАТА - УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

"Най-голямото благо, което човек има от Бога, е Животът.

А най-голямата благодарност на човека за Живота е работата.

~

Деликатността е плод на зачитане работата на другия.

Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа.

~

Който почита - мисли.

Работи само онзи, който работи от Любов.

Който работи - обича. И който почита работата на другия - сам работи.

~

Който разбира - живее.

Който разбира - мисли!

Който разбира - работи.

"Отец ми работи, и аз работя"

изображение - интернет