МУЗЕЙ НА ДОБРОТО: За войните и войниците... За неестествеността на боя от гледна точка на Душата

В петък по принцип гледам нещо ведро да споделям тук... Но понякога други неща са на дневен ред, в ума ми. Ще ви изненадам навярно с темата на днешната публикация...

Вчера купих от близкия магазин /по принцип за хранителни и битови стоки, но има и рафтове с книги/ една по-различна книжна творба - "Survival / Наръчник по психическа устойчивост и физическа издръжливост на британските специални служби SAS" - с автор Крис Макнаб. Имаше от същата поредица преди в магазина книга на тема "Оцеляване в градската джунгла" или нещо подобно и нея мислех да купя, но сега видях тази и... я взех. Не зная точно защо. Мъжът ми се учуди, наистина. Със сигурност съм против войната, откак се помня, и не искам синът ми да бъде войник, и бих направила каквото мога да попреча това да се случи. Още повече, че едно дете имам... И от филми, от книги, от ТВ-предавания знам някои неща, от обща култура, като повечето хора... За войната имам предвид. Особено за Втората световна - за нея най-много се пише и говори в наше време, все още. Най-травмираща е била явно, и най-близо до нас, времево... Понякога съм имала чувството, че съм била войник в минал живот... Някой, който е дезертирал. Някой от онези, отчаяните... Слабите. Повечето всъщност са такива. Не говорим за спец-служби, а за националните армии, особено сбраните набързо, за война.
И така, аз като един миротворец, си купих тази книга. Нещо като "Опознай врага, за да го обикнеш"... тези думи поне ми идват наум. Важно е да знаеш за какво става въпрос. От другата страна... А и аз съм любознателен човек, почти всичко ми е интересно, стига да не засяга някаква абсолютно цинична сфера. Като непрактичен и емоционален по рождение човек, обичам да колекционирам книги с практични съвети - някак ми дават чувство за стабилност и увереност, че имам база/архив, до който да се допитам в случай на нужда. Животът е непредсказуем, нали...
Впрочем има прекрасни хора/души, заети с военно дело, и в този живот познавам такива. Бащата на човека до мен е бил такъв, а пише книги сега, на духовна тематика. Има и други... Както и да е. Направи ми впечатление веднага, че тази книга е интелигентно написана, с голяма лекота се чете, започва с историята, дори в духовен смисъл, на военното дело - със самураите и техния морален кодекс накратко, и с цитат от прочутото "Изкуството на войната" на Сун Дзъ. 
Малко четох и се натъжих. Но има и повод за оптимизъм. Един хубав извод - войната е неестествена за човека. За повечето хора... Просто не бива да бъдат насилвани да воюват, от т.нар. висшестоящи. Взимащите решения... Само там е проблемът всъщност. 
Ето два-три цитата и ви оставям на петъчния ден... 
...
"През Втората световна война само около 15 процента от войниците в една съюзническа рота в действителност стрелят по време на сражение."
...
"Подробни проучвания на конфликтите през 20-ти век са показали, че във военни части, преживяли непрекъснато няколкодневно сражение, един от четири войника заболява психически. Това съотношение нараства с всеки допълнителен ден в битка."
...
"Въпреки че има модерно наименование на неблагоприятните психологически реакции на битката - Реакция на стрес от битка (РСБ) - сраженията очевидно винаги са били травматични. Но боевете през 20-ти век се водят така, че да увеличат вероятността от психически увреждания."
...
"Някои от проучванията установяват, че 40 процента от пасивните бойци /нежелаещи активно да воюват, освен под силен натиск, по-объркани и склонни към депресия/ са загубили баща си преди да навършат 18 години. Семейната им история обикновено е с повече финансови ограничения. В много случаи, от ранна възраст се е налагало да допринасят към семейния бюджет. По време на служба също имат повече финансови задължения към семейството си от активния боец."
...
Изводите не е трудно да направи всеки сам за себе си. Нали така?...
Дано бъде затворена скоро тази ужасяваща страница от книгата на Живота на Човечеството 
...
/снимката е от интернет, разбира се/