Честит първи сняг!

фотография: Кристина Митева

"Най-доброто за всеки, който е изплашен, самотен или нещастен, е да излезе навън, някъде където е съвсем сам, сам с небето и природата. Защото едва тогава и единствено тогава човек усеща, че всичко е така, както трябва да бъде, и че той може да бъде щастлив само в обикновената, но прекрасна природа. Докато тя съществува, а нея винаги ще я има, при каквито и да е обстоятелства, сигурна съм в това, тя ще е утеха за всеки нещастен. И аз вярвам твърдо, че при мъка природата може да донесе голямо облекчение."

~ Ане Франк

чрез Olga Reich (Фейсбук)

~

Първи сняг

Първият истински сняг над света заваля -

искам дълбоко в кожуха му бял да се свия.

Въздухът, остър до кръв като връх на игла,

дрехи за всичките къщи и пътища шие.

Нищо че дните са боси в студения свят -

те са приели да бъдат добри исихасти.

Само нозете им често от болка кървят,

пръснали ситни рубини по голите храсти.

Бърза декември към своя Никулденски пост,

после - към яслите в тихата нощ на земята.

Става животът оголен изтръпващо прост,

колкото само да имаш сърце и приятел.

Колкото само да имаш небе и земя,

огън и хляб, и надежда, дори да е празна...

Сякаш студената майчина бяла кърма

може да стопли на времето мъртвата пазва.

Петя Цонева

Днес се навършват 200 години от рождението на Достоевски!

 

По този повод споделям тук, с вас, картина, създадена от Калин Терзийски (лекар, писател и художник) по моя идея и молба... Прекрасен е, според мен!

ДОСТОЕВСКИ, ДОСТОЙНИЯТ

Заповядайте в новия блог, посветен на 200-годишнината от рождението на великия руски писател (роден на 11 ноември по нов стил): 

dostoevsky2021.blogspot.com/

ДОСТОЕВСКИ, ДОСТОЙНИЯТ

 

Роди се в кратък, есенен ден        

и като в мъгла бе пленен,

сред тълпа, заточен, вървя изнурен,

писа, губи, плака, живя –

и така 60 години, ден след ден!...

И беше осъден, и беше баща,

И в бедност дълго живя...

Но всичко в душата си преодоля –

загуби, припадъци, липси, труд...

И най-доброто от себе си да дадеш на света

ти успя!

Със сърцето си стопли руския студ,

с гения си човешкия дух ти прегърна

и светът на прегръдката ти отвърна...

 

Вече над сто лета,

мнозина, пръснати из цялата Земя,

препрочитат твоите редове,

утоляват глада на своята душа

с твоите плодове...

Престъплението бе простено

чрез твоята ръка,

бесовете отстъпиха пред твоето слово

след дълга борба,

и твоята вяра – в Бог и в Христа –

превърна се в светлина,

озаряваща Пътя на всяка

обикнала те, изгубена Душа!

Своите герои ти така описа,

че на безсмъртие ги ориса...

Дори в изпитанията и в калта –

да помним и пазим Прекрасното

ти ни завеща...

Благодарим! Вечна памет, заради това!

 15.10.2021

Кристина Митева

изображение: www.euronews.com/2021

Красива Музика (1-ва част)

Една легенда за ослепените войници на цар Самуил...

 

изображение: epicenter.bg/article/archive/27062/11/0
 

"Една легенда разказва, че ослепените войници на цар Самуил намират облекчение точно при извора до църквата в село Добърско преди 1000 години. След фаталната битка през 1014 г., когато византийският император Василий Втори ослепява българската войска, част от воините тръгват към Рилския манастир. Тежката зима обаче ги настига в село Добърско и не могат да продължат напред. Те намират облекчение за своите тежки рани точно на този извор. Говори се, че напролет част от тях тръгнали отново към Рилския манастир, а други останали и сформирали първата певческа школа на слепците. Според някои тя просъществувала чак до 1920 г."

- откъс от книгата на Слави Панайотов The Clashers "Топ мистериите на България"

~

Война, манастир, лечение, певческа школа на слепци, вяра, надежда...

"Всяко зло (може да се обърне) за добро"....

Цитат от книгата на Неда Антонова "Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица"

 

Разговор между две души - тази на Преподобна Стойна и тази на Свети Великомъченик Георги Победоносец - от изключителната книга на Неда Антонова - "Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица":

"А какво ти стана после?"

"Каквото ще стане някога с тебе и с всички вас."

"Ще станем светци?"

"Не веднага и не едновременно, но ще станете. Всички ще станете."

"Притрябвало ми е!"

"Такъв е законът на развитието."

"Какъв такъв?"

"Като стълба. Ей го например камъка - седи си на едно място, но нито расте, нито се помръдва. До него дървото - расте, но не се движи. Под дървото - кучето, то се движи, но не може да говори. Човекът - говори, но не може да свети. Светията - свети, но не може да променя съдбата на света. И само най-горе има Един, който може всичко..."

"Ти виждал ли си Бог?"

"Само когато Му се моля."

"И как го виждаш?"

"Всеки го вижда такъв, какъвто на него му е нужен."

~

"Аз душа ли съм? Що ще рече душа?"

"Нещо като малка искра от слънцето."

"А нощем, когато слънцето го няма, аз пак ли ще бъда душа?"

"Слънцето винаги го има. Макар че невинаги го виждаме."

"Чакай! Чувам... и май разбирам... нещо за тебе... Ама ми е трудно да го изкажа... Казват ми... "Той се е превърнал в светлина, защото за кратко време, но с много вяра е преживял всички страдания, които обикновените хора биха преживели за хиляди години и стотици животи." Какво е това "страдания"?

"Ами... то е като да ядеш горчива сол."

"Без хляб?"

"Наместо хляб."

"А барем вода дават ли ти?"

"Не."

"То ще да е нещо като постене? Някои хора поп Никифор ги наказва на хляб и вода, тебе пък - само на сол."

"Не ме наказват. Аз сам си го избрах."

"И колко деня трае този пост?"

"За всеки човек е различно. Но правилото е едно за всички: докато усетиш, че горчивата сол ти е станала сладка. И оня, заради когото я ядеш, също ти е станал сладък. И ти е приятно да мислиш за него като за свой брат."

"Ти много такива братя ли имаш?"

"Много."

.......
  

Индиецът Хазрат Инаят Хан и "Суфи Интернешънъл"

 

„Животът във всичките си измерения е изтъкан от музика и реално духовно достижение е да настроиш себе си към тази съвършена музика. Какво пречи на човека да достигне духовни висини? Плътността на неговото материално съществуване и фактът, че не осъзнава своето духовно битие. Неговата ограниченост пречи на свободното протичане и движение на силите, които са отличителна черта на живота. Някой човек е готов да цени и разбира музиката, поезията и красотата във всички форми – именно това е пробуждане на душата, живо състояние на сърцето. Това е реално духовно достижение.

~

Силата на хармонията влече човека в две противоположни посоки – към Безкрайното и към проявлението. Той осъзнава по-малко първата, отколкото втората, а обръщайки се към едната посока, изпуска от погледа си другата.

Създателят знае как да управлява Своя свят, какво да поражда и какво да разрушава.

~

Суфите скриват недостатъците на другите и премълчават всички факти, които могат да предизвикат дисхармония, водят постоянна борба с „нафс”, корена на всяка дисхармония и единствен враг на човека. Високомерието, гневът, порокът, привързаността, алчността и ревността са основните източници на дисхармония.

Създателят на дисхармония, става толкова по-силен, колкото по-снизходителни сме към него. Мъдрият вижда този враг, знае кой е подстрекателя зад всички беди, но всички останали винят другите за своите житейски неуспехи.

Побеждавайки този враг, човек придобива власт над самия себе си и това му донася съвършено овладяване на цялата вселена, защото стената, стояща между него и Всемогъщия, е разрушена. Нежността, мекотата, уважението, смирението, скромността, самоотвержеността, отговорността, търпимостта и всеопрощението се смятат от суфите за атрибути, създаващи хармония както в душата на човека, така и в душата на другия.”

цитати от "Космическият език" на Хазрат Инаят Хан (изд. Шамбала, София, 1999)

Този индийски музикант и автор на трактати на тема суфизъм, е роден век през 1882 г., започва активна дейност в Русия и на Запад (в Европа) тъкмо в началото на Първата световна война (1919 г.),, когато се ражда и първото му дете, а до края на войната тъкмо се раждат и останалите три. Има двама сина и две дъщери, а съпругата му изцяло го подкрепя в неговата дейност - духовна и в материалния свят. Той счита, че трябва да се търси истината във всяка религия, мъдростта и светлината на живота във всяка форма. През 1923 г. той основава организацията „Суфи Интернешънъл“ („International Sufi Movement“), чрез която разпространява своето учение.

Хазрат Инаят Хан се връща в Индия в края на 1926 г. Умира на 44 години - на 5 февруари 1927 г. в Делхи. Гробницата му се намира в квартал „Хазрат Низамудин“ в столицата на Индия. Всяка сутрин там носят листенца от роза в негова почит.

През 1922 г., по време на лятно училище, Хазрат Инаят Хан има духовно преживяване в Катвейк, Холандия, заради което обявява мястото за свято и насочва своите ученици да се молят там. През 1969 г. на мястото е построен храм на Универсалния суфизъм.

Биографичните данни прочетох тук:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хазрат_Инаят_Хан

Научих за него и красивите му дела тези дни, и споделям с вас, защото обичам суфизма и по някакъв начин принадлежа духом и на това учение...

"Суфизмът е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения. Последователите на суфизма се наричат суфи или дервиши.

Най-ранните известни суфисти са самотни мистици, които привличат последователи със силата на личната си святост. Те обучават учениците си как да станат „приятели на Бога“, а онези, които постигат духовно осъществяване, на свой ред учат други." (Уикипедия) Сред най-известните суфистки учители са

Аттар (1142 – 1220, Нишапур, днешен Иран) и

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми (1207 – 1273 - живял по време на Златния век на исляма, родом от град Балх, днешен Афганистан).

Според някои изследователи всъщност суфизмът не е свързан изключително и само с исляма, а е просто мистично учение, с корени, простиращи се назад във времето и откривани и в древен Египет - вероятна родина на този "клон" на човешката духовност.

Източник на текста и снимката: Интернет (Уикипедия):

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хазрат_Инаят_Хан

"Йон и Ана" - Димитър Воев

 Ето нещо красиво, поне за мен. И дълбоко.. И чисто. Смислено.

"Йон и Ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.

- Какво е това под нас? - попита тя.

- Това са световете, Ана - отговори той - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас.

- Всичко ли е това?

- Да - каза Йон.

- А ние къде сме? -попита тя.

- Чуй ме Ана - ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността по това, което си спомняме за нас. За всичко, което се е случило ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те, ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко,което ни се е случило и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога.

Ана го погледна просълзена. Слънцето залязваше далеч под тях. Йон каза:

- Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай.

- Страх ме е Йон - отговори тя.

- Не се плаши. Така е трябвало да стане.

И той разпери крила и полетя в огромната бездна. Световете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на кълбо и простена уплашено.

- Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.

Ана скочи и разтвори крилата си. Направи един кръг и потъна надолу. Последното, което се чу беше:

- Почакай! Не мога без теб в нощта."

Димитър Воев, 29.02.1992г.

изображение: интернет

За СЪВЕСТТА - от Душата, през сърцето, до ума...

изображения: Интернет

 

"Не само Смъртта, но и Бог не бива да се използва като плашило за всяване на страх, от който да следва подчинение. Ако въобще е нужно някакво "плашило", то това трябва да бъде само съвестта на всеки един човек. Щом Бог ни обича, както твърди и Евангелието, трябва и ние да Го обичаме, а не да се страхуваме от Него. Кой се страхува от възлюбената или възлюбения? Никой! Освен ако не е искрен. А съвестта е глас от подсъзнанието, тоест глас от Душата. Съвестта няма нищо общо с ума и мозъка. Съвестта е вид енергия, която нашата Душа изпраща към сърцето. Там е мястото на съвестта, затова и всичко свързано с нея обикновено носи и емоционален характер. Точно от сърдечната чакра енергията достига до главата, и едва тогава мозъкът се привежда в движение, за да "преведе" на земния ум получената информация и ние да разберем какво ни казва Съвестта. Ето какъв е пътят на Съвестта, а ние обикновено се заблуждаваме, че тя е нещо, формирано в главата ни. И точно поради факта, че Съвестта идва като енергия от Душата, тя никога не подвежда, никога не е против Истината, никога не е в наша вреда. Хубаво би било да се вслушваме винаги в Съвестта си."

автор: Дамян Попхристов,

книга: "За Богомилите от уста на ухо"

Един нов, алтруистичен проект - Estorium

Сайт: estorium.org

Ето и интервю със създателя на проекта, вдъхновен и от "Един от нас споделя"...

www.oneofusshares.com/2016/03/blog-post_18.html

фотография: личен архив на Атанас Христосков 

Като парчета от пъзел... Красиви цитати, загатващи за дълбочината на Смисъла!

 

Ето някои цитати, които много обичам...
Парчета от Пъзела на Живота и на Човешката Душа, които таят в себе си неизмеримо Величие...
"Гмурнете се" в тяхната дълбочина...


"Животът е разбираем само ретроспективно."
"Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова."
Достоевски

"Никой не е станал добър човек случайно."
Платон

"Една единствена мисъл може да запълни и необятните простори на Вселената."
Уилям Блейк

"Не ще проникне никой в същината,
Ако в душата си не се е взрял.
Две капки от живота съм видял -
Една в очите му, една в дъгата."
Иван Методиев

"- Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.
Последното, което се чу беше:
- Почакай! Не мога без теб в нощта."
/целият текст/
Димитър Воев

"Смисълът на Живота е усъвършенстването на човешката душа.
Дойде при мене един човек и ме попита: "Какъв е смисълът на живота?" Казах му: "Във Вселената има около сто милиона слънца. Около всяко слънце има по дванадесет планети. Трябва да обиколиш всичките тия слънца и планети и да живееш във всяко едно от тия слънца и планети по сто милиона години. И чак тогава ще научиш какъв е смисълът на живота в неговата дълбочина."
Петър Дънов

"Няма по-голямо щастие от това да се увериш в милосърдието на хората и в любовта им един към друг. Та това е вяра, вяра за цял живот! А кое щастие е по-висше от вярата?"
Достоевски

"Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на душата си, тогава на какво ще обърнете внимание?! Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му."
Петър Дънов

"Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!"

Никола Вапцаров


"Ще кажа нещо повече - нека дори това никога да не се сбъдне и никога да не видим рая (това поне ми е ясно!) – но аз въпреки всичко ще проповядвам… Всъщност то е толкова просто- само за един ден, за час само, всичко може да стане!… Най-важното е- обичай другите, както обичаш себе си – ето кое е най-важното, повече нищичко не трябва- веднага ще разбереш какво трябва да правиш! И вижте- всичко това е само една стара истина, която е повтаряна и препрочитана билион пъти, ама на! “Съзнанието за живот е над живота! Познаването на законите на щастието е повече от щастието…”- с това трябва да се борим! И аз ще го направя. Всичко ще стане за миг, стига всички да го поискаме… "

Достоевски

P.S. Честита есен! Нека е красива, топла, благодатна...

(колажът е от интернет, не знай кой го е създал, за да добавя име...)