Забравя тук тя всичко...
Помни само Любовта -
жаждата за нея едничка...
Свиква трудно със Земята, с плътта,
с времето свиква с много неща...
А после също тъй трудно сваля тялото-дреха,
плаща с болка, за всичко тя плаща цена...
И едничка утеха остава Любовта.
Къде ще иде после - не помни, не знае...
Но е сякаш невъзможно да нехае!
В свят на камъни и вещи,
на скали и морски дълбини,
тя трябва да пали в своя личен храм свещи
и да се научи да плува, за да избегне злини...
Понякога на грохота на морските вълни,
разбиващи се в скалистия бряг, успява да се наслади...
За всеки дъх и за Живота труден тя иска да благодари!
Навярно някой ден ще си почине.
Когато бурята в света отмине.
Когато върне се у Дома
или Дом стане Света.
Дотогава - нека помагаме на тази своя душа,
с мисъл, с любов, с разбиране...
Нека признаваме и пред себе си,
че съществува вечно тя!
Нека не говорим за нея завоалирано...
Нека помним - тя е незрима основа, отвъд нашите сетива,
нека има и за нея разбиране, любов и мисъл,
за да се обогати тя с красота и вяра,
и да донесе на Живота нов смисъл.
18.04.2023,
Кристина Митева /Candysays,
гр. София
***
ВЗЕМИ СИ ТОПЛИНА
Не губи живота си в полу-истини,
потърси красотата в Небесните висини...
Плътта е храм - за ден, два...
Душата е храм за вечни времена.
От кръста и разпятието искра си вземи,
нов Живот сътвори,
вратите към Рая смирено отвори -
с добри думи, с чисти очи...
И ще пребъде света
във Светлина,
не е вечна нощта,
не е вечен студа.
Ще се разлее благодатна топлина
по света, по поля и небеса...
Вземи от нея и в своята Душа.
Тя храм е за вечни времена.
💛
Кристина Митева (Candysays),
април 2023 г.
