фотография: Кристина Митева
"Най-доброто за всеки, който е изплашен, самотен или нещастен, е да излезе навън, някъде където е съвсем сам, сам с небето и природата. Защото едва тогава и единствено тогава човек усеща, че всичко е така, както трябва да бъде, и че той може да бъде щастлив само в обикновената, но прекрасна природа. Докато тя съществува, а нея винаги ще я има, при каквито и да е обстоятелства, сигурна съм в това, тя ще е утеха за всеки нещастен. И аз вярвам твърдо, че при мъка природата може да донесе голямо облекчение."
~ Ане Франк
чрез Olga Reich (Фейсбук)
~
Първи сняг
Първият истински сняг над света заваля -
искам дълбоко в кожуха му бял да се свия.
Въздухът, остър до кръв като връх на игла,
дрехи за всичките къщи и пътища шие.
Нищо че дните са боси в студения свят -
те са приели да бъдат добри исихасти.
Само нозете им често от болка кървят,
пръснали ситни рубини по голите храсти.
Бърза декември към своя Никулденски пост,
после - към яслите в тихата нощ на земята.
Става животът оголен изтръпващо прост,
колкото само да имаш сърце и приятел.
Колкото само да имаш небе и земя,
огън и хляб, и надежда, дори да е празна...
Сякаш студената майчина бяла кърма
може да стопли на времето мъртвата пазва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар