Въпреки обичайното люлеене между полюсите на Живота, тук особено, на Земята, има и една "точка на пречупване" /изразът идва от вълните в Океана/, след която нищо вече не е същото и няма връщане назад...
Така съм и аз, по отношение на това, което ми казва моята Душа и за нейната мисия в света
Колкото живот имам - все ще давам, защото душата ми жадува този начин на живот. И това ме прави щастлив човек! И се радвам, че я чувам тази душа... И за да е спокойна Душата ми някак - винаги предпочитам повече да дам, отколкото да получа. Това ми носи Мир. Такъв е моят стремеж... Но взаимодействието, взаимната свързаност са от решаващо значение все пак, не кой колко точно е дал или получил в Живота. Сметките накрая винаги са точни, защото си има висши закони, създадени /като нас/ от Бог
...
Странно или не, Ангелите са тези, които ни нашепват да бъдем човечни и ни учат на това...
Не е толкова странно, защото имаме допирни точки с Тях. Най-високото положение на Човека е най-ниското на Ангела. И там е възможно преливане... Преображение - от едно състояние на Душата в друго, по-добро
...
Не мога и няма да бъда никога "непукист". Нихилист... Състраданието, разбрах отдавна, сърдечността, заедно с него, топлината, заедно с тях - това са най-дълбоките и съществени черти на моята душевност. И няма връщане назад, дори да ми е много трудно понякога /в емоционален смисъл, заради страданията на този свят/. Аз си имам работа и трябва да я върша. И тя цели намаляване на страданието, утеха, повече радост... В настоящето и в Бъдещето. Лечение... Където, когато има нужда. А има... Тук и сега. Затова моля Бог да пази живота ми, още...
...
Зная, че мога да съпътствам по някакъв начин колебаещите се да направят крачка към Вярата - да я направят. Чрез книгите си, присъствието си, чрез нещо, минаващо през мен... И светло, като Светлината, която ни дава Живот...
Когато мисля по този начин /а това е Истинският "мой" начин/ - няма страхове... Няма как и да има... Въпреки всички поводи и причини за страх в света. Има нещо Отвъд него и то помага. Душа, Дух, Бог, Ангели - каквото и име да изберем, все ще е вярно...
За мен е безкрайна радост и чест да мога да пиша за Тях
Напред, напред като Реките на Живота да вървим...
Нагоре, нагоре да гледаме - като слънчогледите към Слънцето... защото Там е Изворът на Светлината, която стопява всеки страх. Лекува всяка болка. И осветява Пътя, така че да няма повече безпътица и лутане...
Рано или късно, цялото Човечество ще мине Отвъд "точката на пречупване". И войните ще свършат. Няма да има повече агресия в света... Не е дошло още това време. Но ще дойде... Ще дойде.
Хубав ден ви желая! Със сърцето си.
/От вчера е снимката, до цъфтящо в бяло дърво, а днес вали сняг, в София поне... Дано се справят дърветата, които вече са на пролетна вълна.../
Няма коментари:
Публикуване на коментар