ЗА ЧОВЕШКОТО...

ЧОВЕШКИТЕ очи... Отразяват Земята, но и Вселени, понякога...

Човешките ръце... Да, някои са вършели престъпления, не е безгрешно човечеството, но колко красиви са все пак ръцете ни! Създавали (тоест "сваляли" от Небето) неземна Музика, дялали шедьоври от Камък, люляли Деца, свои и чужди, хранили, обработвали Земята, скъпоценни камъни, писали, вдъхновени свише... и какво ли още не... Протегнати към Слънцето - толкова красиви! Уязвими, с кръвта във вените, която може да се пролее и тогава - край... (не и за душата), но и заради това - още по-красиви! Цял Живот... От детските ръчички до тези на старците...

Човешките лица... Толкова различни, но всички те изразяващи понякога емоции, които и без да знаем език - разбираме... Защото една част от Нас е неизменна, еднаква навсякъде по света... Болка, гняв, радост, усмивка, страх... За близките, за себе си, за Човешкото, за Света...

Човешките нозе... Вървели къде ли не... Вече и Отвъд пределите на Земята... В дълбините на морета плували... Пребродили света надлъж и шир, от екватора до полюсите, от Долината на Смъртта до Покрива на Света.... Да, има и такива, които са в колички... не могат да вървят... И заради тях вървят Другите, които могат, защото сме Едно... Нали?

Човешкото е Тяло и Душа в едно, трудна е Хармонията... Не сме като Ангелите, и въобще като никое друго същество из необятната Вселена... Или Вселени... Да, има войни, кръв, убийства, слабост, некрасиви моменти... много са дори. И въпреки това - да видим Човека близо до Слънцето! В цял ръст, с цяла Душа, с цяло Тяло... Красив! Възраждащ се... Всеки може да бъде този Човек, тази побеждаваща всичко тленна и уязвима Красота... Творяща. Обичаща. Обичана...

Мисля, че това е най-добрият избор (или просто няма друг, добър) - да виждаме себе си и другите, и Човешкото по този свещен начин... Близо до Слънцето, родено на Земята макар... Трудностите са част от Пътя му, но ето - роди се Гагарин, с усмивка отиде в Космоса, а после и много други... Имаме Безкраен път напред - така е "начертано", писано е, и е красив този Път... Нека му Повярваме... Само това. Другото... само ще дойде.

С обич,
Кристина
11 май 2021, София

Фотография: Малин Павлов