"Добродетел значи да правиш добро. Но кое е най-висшето добро, което човек може да прави? Това е служене на Бога. Учителя казва: "Щом проявяваш Любовта, ти служиш на Бога."
Обаче коя е най-висшата форма на служене на Бога? - Да покажеш на другите пътя към Него, да помогнеш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаят Бога. Да печелиш за Бога.
Учителя дава отговор и на въпроса как се разбира дали сме спечелили някоя душа: "Човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Бога." (!)
...
Пентаграмът показва пътя на човешката душа - великото училище, което трябва да мине човек, за да добие съвършенство и вечен живот.
Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Ще бъде оставен сам, сякаш всички са го изоставили, всичките му стремежи и копнежи са били напразни и всичко е изгубено. Голяма тъмнина е около него - минава през един тъмен тунел.
В този момент той си мисли, че е изоставен, обаче много Светли Същества бдят и треперят над него - гледат той да издържи този най-тежък изпит. Ако в този момент се обезсърчи и отпадне духом, той е пропаднал на изпита. А ако съзнава, че макар да е изоставен от всички, има Един, Който го обича и е винаги с него, той е издържал последния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Щом разбере това - влиза в един живот. Така той завършва човешката си еволюция и става равноангелен. Това е изпитът, водещ към Възкресение.
А изпитите, придружени със страдания, пречистват нисшата природа на човека. Много мисли и чувства изгарят в огъня, през който душата минава. Те са били пречка за проявата на Божественото и едва сега висшата природа на човека се проявява. Оттук насетне той не гледа своите лични интереси, а гледа да работи само за Бога."
/из "Пентаграмът", малка книжка, която се разпространява безплатно от прекрасни хора, обичащи Петър Дънов - Учителя - Теодор Николов, Ванина Иванова и съмишленици. Благодаря за тази малка, но така ценна книга, която получих по празниците - на Рождество Христово! /
*
Аз имам личен опит с описаното по-горе, което така значим етап от развитието на Душата!... Споделях преди за този свой опит, и сега имам силен импулс отново да споделям, макар да осъзнавам, че може би не е най-уместното време - тъкмо започва Новата година, работната седмица... Но някои неща имат своя логика, и няма неподходящо време за тях всъщност. Вярвам, че тази публикация е от техния род. По-дълга е освен това от удачното за социалните мрежи навярно, но... Колкото - толкова! За важните неща трябва да се намери време и място.
Ако някой иска /и има възможност/ - може да прочете тук какво споделих преди няколко години за най-тежкия период от своя живот, в душевен смисъл - candysays.blog.bg/…/az-izbrah-liubovta-riskuvah-i…
При мен чувството за пълна загуба и пълен мрак бе изцяло в Душата ми, външно не бях човек, загубил всичко и изоставен от всички. Но така се чувствах и така изживях онзи така крехък период от Живота си, в който бях наполовина в този свят само... Дори по-оскъдно. Хранех се автоматично, заспивах със сълзи, стичащи се от очите ми и се будех така понякога... Почти целият ми живот бе вътрешен само, посветен на това да устоя, да издържа, да продължа някак напред... Да спася душата си. Да мина Изпита. Изпитанието... Наистина е нечовешки голямо, почти непосилно, поне така го изживя моята душа. Нямах достатъчно Вяра, уви, спаси ме /на косъм, както се казва/ единствено това, че познавах Любовта и я възкресявах в себе си, в самотата си. Усилвах я дори, Музиката ми помагаше. Душевната красота на другите, в която прозирах...
И Бог ми помогна. Срещна се с мен, с душата ми. Дали мога да разкажа тази история, този свой личен опит, без да го спомена? Истината е, че не мога. Точно тази, а и която и да е друга история вече - не мога. Така се случи. Нямам принос за това, мисля - такива са правилата. Законите. Не ги измислям аз, Живея ги.
И така е с всички нас...
Аз разбирам до болка човешкото /мислене, измерение/... Човешките чувства и затруднения - и при такива изпити, особено за тях! Изпитвам искрено и дълбоко състрадание, защото зная от личен опит колко е трудно, понякога. Белегът, печатът от преживяната самота, от чувството на изоставеност, макар илюзорна, понякога остава дълго в душата. Още живее в мен, или по-точно - оживява от време на време. Не се противя на това, вече не. Приемам изпитанията, като важна част от Живота. Вече... Опитвам се. Това, което зная със сигурност, вътрешно, е че Бог не иска ние да страдаме, и не са наказания, а са нужни изпити по някаква причина, според Неговия промисъл за нас. Да, това е много важно да се каже/напише/прочете/повярва - не са наказания! Не сме истински изоставени. Никога!
Аз помня как сред най-тежките ми мисли и чувства, и пропадания на душата ми, която сякаш посети Марианската падина в Тихия океан - помня как се появиха тези думи в съзнанието ми /Светлите същества са ми ги "подали", няма друг вариант/ -
"Не всичко е болка.
Не всичко е болка..."
Понякога четири, пет думи са достатъчни, за да издържи човек.
Надявам се, искрено се надявам някой да вземе за своето съзнание от този текст няколко такива думи. Едно изречение стига. Само да остане в паметта... Да не се забравя. Припомнянето е по-трудният път. По-болезненият...
Дано успея да помогна някому. Или на мнозина, ако успея да стигна до тях с думите си. На сина си трябва да предам най-важното. Аз не зная дали неговата душа е минала този тест или все още не... И за вас не зная... Не го пожелавам никому, но... така е предопределено. Да минаваме през изпитания. Някои от тях - наистина големи. Някои от тях предстоят. Някои ще се случат тази година, други - след време... Единственото, което мога да кажа като коментар за тях /и да е смислено/ е, че трябва да ги приемаме като част от Живота и да Вярваме - в Създателя ни, в Неговата Любов и в собственото си бъдеще, за което е помислено предварително от Него, отдавна. И да си помагаме, когато и доколкото можем.
Аз съм тук, сега, имам едно дете и имам известно време за хората /и за непознати/, така че който има силна необходимост - може да ми пише по темата коментар или лично съобщение, сега или в бъдеще - ще се постарая да намеря точните думи, за да отговоря, за да подкрепя.
С обич и разбиране,
Кр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар