Мракът изглежда истински страшен. Но не е... И ще ви споделя защо. Защото има Бог и има Светлина, която никога не угасва, докато има нужда от нея
И намира път към хората, заради правилото:
"Водата търси жадния, за да утоли жаждата му"... Велик Божествен закон!
Когато бях дете, помня, че баба ми, която ме гледаше през голяма част от времето, се молеше вечер пред една икона на Богородица у дома, тихо шепнеше молитва, прекръстваше се и лягаше да спи на съседното легло. НЕ ме научи. Не ми говореше за Бог, нито за Библията, нито ми четеше, нито да се моля ме учеше... Не зная защо. Явно не е чувствала ангажимент към мен, не и духовен, който е най-важният всъщност. Никой явно не чувстваше това към мен, когато растях, и аз израснах сама. Поне в душевно отношение. Душата ми сама ме възпита, сама ми посочи какво да обичам, какво ще ме спаси. Сам Бог реши да си общува с душата ми директно, когато мракът най-плътно бе около нея... Когато не виждах смисъл в живота си. Но знаех, чувствах с будната и най-жива част от себе си, че трябва да има Смисъл... И стигнах до него или Бог ми го подсказа - да укрепвам и усилвам Вярата, Надеждата и Любовта - в себе си и в другите. Според силите си, според вдъхновението, което имам понякога и което ми диктува и сега. Но не сама! Това е щафета. Душата ми е възприемчива към Красивото, към Възвишеното, това Бог е вложил в нея, и аз просто го улавям, запомням и предавам нататък... за тези, които имат нужда от това като мен. За всички, по някакъв начин... Това е моят Смисъл, моето усилие. Ден след ден, години вече... От 17 насам... (23 години значи досега.)
И не е нужно някой да ни учи да се молим, да бъде посредник. Душата сама си знае Пътя към Бога, и Той си знае Пътя към нея! И от това по-важно няма, в човешкия живот. А и въобще...
Моята душа избираше за мен. Видях романи на Достоевски, прочетох няколко и тя ми каза: "тези редове нека бъдат до теб, тази душа, която ги е писала". После чух музиката на Депеш Мод (и на много други прекрасни творци) и душата ми каза: "Слушай тази музика. Ще ти помага да имаш вдъхновение, ще те буди за Живот и за правилно мислене, ще ти дава сили и ще те лекува, дори когато си най-зле"... И така стана. Дава ми сили и до днес, неизменно! Не мисля, че щях да се размина с рак или тумор, при моите душевни болки, негативни емоции и мисли, при целия мрак около мен, понякога, ако не бе Красивата Музика - да лекува душата, а след нея и тялото ми... Видях картини на Ван Гог, научих за живота му и си помислих: "Вземи пример от този човек. Нямал е нищо почти, но е имал любов в сърцето си, явно, за да създаде такива слънчеви картини... Такава красота!" И се учех от всички тях... Моите любими души. И нямаше значение вече, че никой около мен не ме е учил на нищо духовно в този живот, че не ми е сочил Път напред...
Но аз ще го направя. Защото го чувствам като призвание, защото искам да го направя - за онези, които биха имали нужда и моите думи, мисли и чувства могат да стигнат до тях... За сина ми и за вас, които се разпознавате в редовете ми.
Благодаря, Боже, за тази възможност.
Благодаря, че не ме изоставяш, че не ни изоставяш! Че Ангелите са наоколо... И не са абстракция на човешкия ум!
Благодаря за всички Пътища, които преминах, доколкото бе възможно, безопасно...
Че съм тук.
Че мога да пиша.
И да изразявам възхищение към Красивото...
Че Музиката все още буди Душата ми!
Благодаря!....
Слънчев ден ви желая
"Водата търси жадния..."
И Винаги ще бъде така.
