РАДОСТ И СКРЪБ
Когато скръб почувства твоето сърце,
поглеждаш ти към синьото небе
и не можеш да изпитваш радостта
от плодовете на Майката Земя...
Но ето, време минава,
и болката ти сякаш отшумява,
слива се с болката на света,
като дъждовна капка в река
и напоява се сухата земя...
Земята тлен и радост все пак продължава
да храни в утробата си и да ражда,
и душата тук още остава
и с молитва се огражда...
Любовта расте в детето,
тъй както зрее в плодовете,
и труд, и песен, радост и скръб
вливат се в Живота като през пъпна връв...
Когато можеш - нека е изправен твоят гръб.
Бог във тъмното витае,
Бог във светлото сияе,
и не бой се ти от тъмнината,
и прегърни със сърце светлината...
февруари 2022
Кристина
Няма коментари:
Публикуване на коментар