"Сам за себе си нямам идея какво да пиша. Може би защото съм достигнал това ниво на пълнота, когато имам всичко. Не че нямам повече нужда от нищо, но всяко едно, и добро и лошо, се вписва по естествен начин в живота ми. Не се опитвам да избягам или да променя нещата да са удобни за някакви мои желания или интереси. Това изпълва по един особен начин и придава смисъл на самия живот сам по себе си. Какво друго трябва тогава? Животът включва в себе си абсолютно всичко и когато осмислиш и си готов да приемеш, тогава вече всичко има смисъл и този смисъл се придава на самия ти живот.
Чета блоговете и гледам колко много хората страдат, колко се лутат като в лабиринт от тъмнина и безброй въпроси без отговори. Какви отговори могат да имат безсмислените въпроси? Защото и това е изкуство - да можеш да зададеш подходящия въпрос.
Не бих писал нищо, но чета безизходицата и се вдъхновявам да кажа нещо. Думите сами излизат в съзнанието ми, сякаш да балансират, да запълнят празнината, отворила се с всяка нова излята болка и страдание. Този постинг го започнах като коментар към постинг на потребител от блога. В началото мислех да напиша нещо съвсем кратко, но изреченияата започнаха да се нижат едно след друго и... Защо да го държа у себе си, когато е за всички. Всички ние сме проводници на духа и не бива да го спираме по какъвто и да е начин.
Крехкото равновесие всъщност е на косъм и с усилие поддържан дисбаланс. Понякога е по-добре да се отпуснеш и да оставиш нещата да рухнат и току виж разбереш, че те просто се подреждат по естествен начин.
Но този страх да изтървем контрола от ръцете си... Оказва се, че простата вяра и лекото себеотдаване са много по-трудни от жестоката борба и нечовешките усилия и напъни. Колко трудно ни се отдават най-лесните неща и колко много упорстваме преследвайки невъзможното?!
Когато стигнеш до там да си благодарен за живота си, точно за това вдишване и за нищо повече, тогава вече всичко е наред...
Общото между всички ни е, че все нещо не ни достига. Това трябва да е стимул за живот. Така е естествено. А не да бъде повод за противопоставяне помежду ни и първобитно домогване до нещо, което не само никой от нас не притежава, но дори и не разбира ясно в себе си. Истинският смисъл не е в придобитото и постигнатото, а в даденото. Защото спечеленото остава в един, а даденото е на всички, които са го докоснали. Защото спечеленото не става част от вас, а даденото е това което имате - вашата същност."
Писано от моя спътник в Живота, Васил, преди години, когато се запознахме... Споделям, защото изразеното от него е ценно.
/снимката е моя, от тази година, направих я край Карадере - Кристи/
