Рядко използвам такси. Може би един път месечно. Нямам възможност и нужда да го правя Но понякога ми се налага. Обикновено с шофьорите си мълчим. Обикновено е - ето ти маршрута, карай. Сметката, кой откъде е. Този път беше различно. Качвам се и къде от мнителност, къде по навик поглеждам към служебната карта, опряна небрежно върху предното стъкло. Казва се Николай. Като мен. Преминал средната възраст, с леко оредели коси и някак умислени, пъстри очи. Пита ме:
- Случайно да познаваш в твоя вход някой, който да предлага кученца?
Клатя глава отрицателно. И изведнъж се сещам, че имам контакти на един голям приют за кучета и котки. Давам му телефон. Записва го. Очите му леко се променят. По-спокойни са. Разказва ми:
- Имах болонка. Не ми вярват, но живя до 19... голяма радост ми беше...
Кратко мълчание. Продължава:
- Две години минаха... мисля, че съм готов пак за куче. Такова като Тери, малко... а и за внучката да има... тя така се радваше на Тери...
- Защо не звъннете още сега? Аз не бързам. Отбийте някъде за малко - предлагам му.
Отбива. И спира брояча. Звъни. Отсреща - момичешки глас. Той описва какво куче иска. Наблюдавам очите му. Бяха тревожни, после де успокоиха. А сега са буря. Внезапна лятна буря. Явно отговорът е бил: "Имаме". И ето как черният облак започва да грее. Пътят ни заедно продължава съвсем малко. Съвсем малко и достатъчно. За да почувствам колко е топло в таксито. Единият Николай сияе. Другият - аз, се усмихва. Стигаме. Посягам да си платя. Спира ръката ми:
- Не, пътят ще е от мен. Толкова го търсих това кученце...
12 лв. Не ми е до тях. Не ми е до това, че са спестени. Да причиниш на някого усмивка струва много повече. Слизам и си представям как го срещам някога пак, извел кучето на разходка. Куче, което ще надживее и болонката. Пък нека да не му вярват. Има си кученце. И слънце в очите. Какво му трябва още на човек? И си мисля- колко простичка случка. А всъщност момент, който ще помня до края на дните си. Щастието остава най-дълго, когато си го отдал на някого непланирано...
снимка - интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар