"Дано розите разцъфнат върху Твоя Кръст"

 ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО е "продукт" на Болка

Нека се замислим - най-празничният месец започва с ден, в който се обръща внимание на болните от СПИН хора. От няколко години насам...

... Лесно е да обвиняваме човека, хората в "Его". Но ако потърсим по-дълбоко - какво стои под това его, под потребността да бъдем обичани, под агресията също, под почти всички човешки прояви - ще видим едно: Болка. И всеки се справя или не се справя както може (или не може) с нея.

...И Бог се изявява на човека именно и най-вече в моменти на непосилна болка и сълзи на "счупване", катарзис, пречистване...
Те именно са нужни за новия живот, за шанса за прошка...

Дори Христос - Невинният - мина по този горчив път, заради греховете на хората, тук, на Земята....

А как ще избегне човек този път?
Дори в малък мащаб - налага се да "плати" своята част. От общото разпятие... За да има Възкресение - на човека, на Човечеството. Като цяло 

Аз моята част я платих и още я плащам.
Старая се да е с разбиране и любов, с мъдрост и истина, а не просто насила...
С мъдрост и любов Кръстът се превръща в Светлина. В уханна роза  - неслучайно има единен символ на Кръст и Роза (справка - розенкройцерите).

В Православието е особено застъпена темата за Покаянието. И неслучайно. Затова има топлота в него. Смирение...
Заради пречистване...

Така засиява (може да засияе) новото човешко Достойнство.



* изображението взех от тук: 

radoykova.blog.bg/drugi/2017/11/13/dano-rozite-razcyfnat-vyrhu-tvoia-kryst.1577373

"Но да разцъфнат всичките седем рози, това означава Човекът да завърши успешно своята Еволюция на Земята и да се превърне в Десета Йерарахия и във Венец на Сътворението, поставен върху Кръста на Световната Еволюция.

“Дано розите разцъфнат върху Твоя Кръст” – върху Христовия Кръст, който не е нищо друго освен Мировото Развитие, докато розите – това е човешкото същество."

"Анастасиус Грюн:

"Макар и тоз предмет да не разпознаха,
С вечна прелест той в гърдите им остана,
Семето му всички друмища навред превзема;
Защото това, което те не разпознаха – беше кръст!

И този кръст от камък те в градината полагат
Древност достолепна, със загадки пълна
Увиват се по него цветя и рози най-различни,
Все нагоре те катерят се от вси страни.

Ето как сега застава кръстът на Голгота,
Изтъкан от слава, блясък, смисъл най-дълбок:
Той изцяло е покрит от свойте рози
И отдавна изпод розите Кръста никой вече не съзира."