11 ноември - рождената дата на Достоевски и Вонегът

Те са сред любимите ми писатели. И двамата са филантропи, смея да твърдя. Разбирането на човешката душа, както и задълбоченото изследване на самия разнолик Живот и мястото ни в него, което те правят в поредица от книги... Завещали са ни много ценни послания и аз съм щастлива, че трудът им е достигнал до милиони хора по света, преди и сега, и че няма да изчезне в забрава...

Фьодор Михайлович Достоевски е роден на 11 ноември (30 октомври - стар стил) 1821 г. в Москва. Умира на 59 години в Санкт Петербург. През времето на живота си успява да извърши огромно литературно дело. Едно от най-големите в световната история на литературата въобще. Ако не и най-голямото.

Повтарят къде ли не едни и същи негови думи - а именно прословутите "Красотата ще спаси света”. Ето още няколко силни цитата от него:

"Ако искаш да победиш целия свят, победи самият себе си."

"Животът е разбираем само ретроспективно."

"Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова."

Делото на този човек е велико, душата и духът му са велики, и аз винаги ще се връщам към написаното от него (което е много!) и ще намирам дълбок човешки смисъл, топлота и обич в думите му. А също и истинско вдъхновение, опора и утеха, ако са ми нужни...

~~~

Кърт Вонегът е роден на на 11 ноември 1922 г. в Индианаполис, САЩ. Умира на 84 години (на 11 април 2007-ма) в Ню Йорк. Ето няколко цитата от него:

"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш."

"Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме."

"Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас."

Сред книгите му, които съм чела и които са блестящо остроумни, може би най-любима ми е някак поетичната и романтична по много особен начин "Сирените от Титан".

Преживял бомбардировките над Дрезден, които сриват града през Втората световна война, Вонегът е (само)ироничен хуманист, който се е обезсмъртил с невероятните си творби, сред чиито почитатели съм и аз.

~~~

Родени на 11 ноември, с точно един век и една година разлика, те са оставили трайна следа в световната култура със словото си. Достигнали са наистина до милиони хора... Навярно и до вас.

Да си припомним за тях. По най-добрия начин - (пре)прочитайки ги...

/Тези редове са част от втората ми книга - с есета, стихове, отзиви за други книги и един разказ - Слънчогледите се прераждат в Слънца, с корица - дело на калин терзийски

Имам 2 броя от нея у дома, освен броят за моя архив.../

~

Миналата година създадох блог, посветен на 200-годишнината от рождението на Достоевски - можете да го разгледате тук: https://dostoevsky2021.blogspot.com/

Картина - Калин Терзийски /отново!/ - миналата есен...

P.S. Днес почитаме и Свети Мина - повече за християнския празник: dariknews.bg/novini/obshtestvo/pochitame-sv.-mina-pokrovitel-na-semejstvoto-2330349

Споделено от любим човек

 "Сам за себе си нямам идея какво да пиша. Може би защото съм достигнал това ниво на пълнота, когато имам всичко. Не че нямам повече нужда от нищо, но всяко едно, и добро и лошо, се вписва по естествен начин в живота ми. Не се опитвам да избягам или да променя нещата да са удобни за някакви мои желания или интереси. Това изпълва по един особен начин и придава смисъл на самия живот сам по себе си. Какво друго трябва тогава? Животът включва в себе си абсолютно всичко и когато осмислиш и си готов да приемеш, тогава вече всичко има смисъл и този смисъл се придава на самия ти живот.

Чета блоговете и гледам колко много хората страдат, колко се лутат като в лабиринт от тъмнина и безброй въпроси без отговори. Какви отговори могат да имат безсмислените въпроси? Защото и това е изкуство - да можеш да зададеш подходящия въпрос.

Не бих писал нищо, но чета безизходицата и се вдъхновявам да кажа нещо. Думите сами излизат в съзнанието ми, сякаш да балансират, да запълнят празнината, отворила се с всяка нова излята болка и страдание. Този постинг го започнах като коментар към постинг на потребител от блога. В началото мислех да напиша нещо съвсем кратко, но изреченияата започнаха да се нижат едно след друго и... Защо да го държа у себе си, когато е за всички. Всички ние сме проводници на духа и не бива да го спираме по какъвто и да е начин.

Крехкото равновесие всъщност е на косъм и с усилие поддържан дисбаланс. Понякога е по-добре да се отпуснеш и да оставиш нещата да рухнат и току виж разбереш, че те просто се подреждат по естествен начин.

Но този страх да изтървем контрола от ръцете си... Оказва се, че простата вяра и лекото себеотдаване са много по-трудни от жестоката борба и нечовешките усилия и напъни. Колко трудно ни се отдават най-лесните неща и колко много упорстваме преследвайки невъзможното?!

Когато стигнеш до там да си благодарен за живота си, точно за това вдишване и за нищо повече, тогава вече всичко е наред...

Общото между всички ни е, че все нещо не ни достига. Това трябва да е стимул за живот. Така е естествено. А не да бъде повод за противопоставяне помежду ни и първобитно домогване до нещо, което не само никой от нас не притежава, но дори и не разбира ясно в себе си. Истинският смисъл не е в придобитото и постигнатото, а в даденото. Защото спечеленото остава в един, а даденото е на всички, които са го докоснали. Защото спечеленото не става част от вас, а даденото е това което имате - вашата същност."

Писано от моя спътник в Живота, Васил, преди години, когато се запознахме... Споделям, защото изразеното от него е ценно.

/снимката е моя, от тази година, направих я край Карадере - Кристи/

Разказ от Николай Владимиров

 

Рядко използвам такси. Може би един път месечно. Нямам възможност и нужда да го правя Но понякога ми се налага. Обикновено с шофьорите си мълчим. Обикновено е - ето ти маршрута, карай. Сметката, кой откъде е. Този път беше различно. Качвам се и къде от мнителност, къде по навик поглеждам към служебната карта, опряна небрежно върху предното стъкло. Казва се Николай. Като мен. Преминал средната възраст, с леко оредели коси и някак умислени, пъстри очи. Пита ме: 

- Случайно да познаваш в твоя вход някой, който да предлага кученца? 

Клатя глава отрицателно. И изведнъж се сещам, че имам контакти на един голям приют за кучета и котки. Давам му телефон. Записва го. Очите му леко се променят. По-спокойни са. Разказва ми: 

- Имах болонка. Не ми вярват, но живя до 19... голяма радост ми беше... 

Кратко мълчание. Продължава: 

- Две години минаха... мисля, че съм готов пак за куче. Такова като Тери, малко... а и за внучката да има... тя така се радваше на Тери... 

- Защо не звъннете още сега? Аз не бързам. Отбийте някъде за малко - предлагам му. 

Отбива. И спира брояча. Звъни. Отсреща - момичешки глас. Той описва какво куче иска. Наблюдавам очите му. Бяха тревожни, после де успокоиха. А сега са буря. Внезапна лятна буря. Явно отговорът е бил: "Имаме". И ето как черният облак започва да грее. Пътят ни заедно продължава съвсем малко. Съвсем малко и достатъчно. За да почувствам колко е топло в таксито. Единият Николай сияе. Другият - аз, се усмихва. Стигаме. Посягам да си платя. Спира ръката ми: 

- Не, пътят ще е от мен. Толкова го търсих това кученце... 

12 лв. Не ми е до тях. Не ми е до това, че са спестени. Да причиниш на някого усмивка струва много повече. Слизам и си представям как го срещам някога пак, извел кучето на разходка. Куче, което ще надживее и болонката. Пък нека да не му вярват. Има си кученце. И слънце в очите. Какво му трябва още на човек? И си мисля- колко простичка случка. А всъщност момент, който ще помня до края на дните си. Щастието остава най-дълго, когато си го отдал на някого непланирано...

снимка - интернет

ЗА ВОЙНАТА И МИРА

 

За НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ В СВЕТА - СЕПТЕМВРИ 2022

Новините са в ума ми сега... Тъжна съм. Тревожа се. Очите се впиват в света, търсят частици красота и надежда, но в един момент тръгват сълзи... Какво да напиша смислено обаче, по темата... Ще опитам. /Всъщност сега ще цитирам!/

Наистина не е нормално и е ужасно в 21-ви век, както обичаме да казваме, откакто е настъпил, да излъчват сутрин, на обяд и вечер по телевизията кадри като тези: човек е паднал, държат го, друг /вижда се само обувката му/ го рита в главата... Насилие и пълна трагедия! И на този фон обсъждат нещо... Протести в Русия! Разбирам ги, и аз бих... Войната е нарушение на Божията заповед: "Не убивай"! Да имаш какво да губиш и да е надвиснало усещане за загуба е много болезнена ситуация, наистина. Много родители отново преживяват тази болка, този страх, и не само родители... Да, възможно е конфликтът в Украйна да се превърне в Трета световна война....

...

Мислим, че през 21-ви век не може да се случват такива неща! Не отново... В миналото - както и да е, минало е, не можем да го поправим. Но сега?! А процесите си текат по някаква тяхна вътрешна логика, която често пъти остава скрита за мнозина. Да, много боли. Боли! Но ето какво казва Учителя Петър Дънов, например, за войната /цитирам Списание Осем, броя от април 2022-ра/:

"Всеки се запитва какво нещо е войната, трябва ли да съществува или не трябва. Войната е необикновено, изключително явление. От векове човечеството е трупало нечистотии, отровни вещества в своя организъм, вследствие на което се е образувал абсцес. Днес войната иде да направи операция на човечеството, да направи разрез на абсцеса. Така всички нечистотии ще излязат навън. Войната е хирургът, който лекува хората. (1.1.1943 г.)

Всеки народ е като един орган в човешкия организъм. Един ден всички народи ще донесат своите специфични хубави черти и ще ги направят достояние на цялото човечество. Всички народи трябва да живеят братски помежду си, като членове на едно семейство. Никой народ не трябва да господства.

Хората сега се приготвят и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиона души. Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души! Човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война. След нея вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всички съобщения, железниците, телеграфи, телефони и ще трябва да минат най-малко сто години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с друг. До това време ще бъдат съвършено изолирани. Ако народите не поумнеят и се отвори нова световна война, ще остане само една трета от човечеството. (15.1.1933 г.)

От хиляди години хората живеят в несъгласие, в караници и разправии. Техният живот стана причина за бомбардировките. Всяка мисъл, проектирана в пространството, се предава чрез високоговорител. Вие не подозирате, че човек може да изпрати една динамична мисъл като бомба. Дори само един човек може да причини голямо нещастие на човечеството.

Като дойдоха бомбите над София, всички се уплашиха. Някъде се събираха по много хора заедно, да си дават кураж. Те не знаят, че така привличат вниманието и могат да пострадат повече, отколкото, ако човек остане сам. (28.11.1943 г.)

Молете се бомбите да падат по-далече от вас! Понеже Господ слуша молитвите, бомбите ще падат по-далече. Най-сигурното място е Божията Любов! Най-голямата крепост, в която можем да се запазим от бомбите, е тя! Бомбите отвън ще падат, но ние сме в безопасност. Любовта е защитно средство. В света на Любовта раните скоро заздравяват, всичко лесно се поправя и животът се осмисля. (7.2.1943)

Най-добрата политика е миролюбивата, да не се намесва във войни. Нито една от двете страни, които се бият, не е права. Любовта не взема никаква страна. Тя е на страната на всички! (Архив на Боян Боев)

"Кога ще свърши войната?" Когато всички пожелаем да се свърши войната. Трябва да се молим, нищо повече. Светът може да се оправи за 24 часа и мирът да дойде. Обаче хората не са готови още. Защо? Защото всеки иска да заповядва. Едни мислят, че Русия ще оправи света; други мислят, че Германия ще го оправи; трети мислят, че Англия или Америка ще оправят света. Едно трябва да знаете: народите са слуги, които трябва да изпълняват Божията воля. Бог е създал света. Той ще го поправи. (22.12.1943 г.)

Хората мислят, че победата ще донесе мир и свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла мир и няма да го донесе. Мирът е там, дето има правда, дето има добродетел, дето има разумност. Мирът е едно от великите качества на Любовта.

Мирът, това е най-хубавото жилище, в което радостта може да живее. Мирът иде от Божествения свят. Мирът е състояние на съзнанието. Мирът е най-високото проявление на Бога. /19.8.1927 г./"

...

Има още много, още много!... Но и това е достатъчно. Изобилна храна за Размисъл. Пътека към Молитвата, към Мира и Любовта... Може да е полу-скрита и тясна пътека, но я има! Насред болките на Света...

изображение: интернет

За работата на скулптора и нашата Душа - метафорично

 

"Казано е в Писанието: "Всичко, което се случва на онези, които обичат Бога е за добро". Едно Висше същество работи във всеки човек да го спаси и повдигне. То всеки момент поправя и създава. Кое е това същество? Твоята душа, твоят ангел, Божественото в тебе - Бог. Постижението зависи от духа на човека. Духът - това си ти. Който страда - това си ти; който работи - това е Разумното същество.

...

И скулпторът има мъчнотии. Като работи върху тебе, той те изучава, следи доколко се поддаваш на неговата работа.

...

Не се меси в работата на скулптора. Наблюдавай как той работи. Гледай как парченце след парченце пада от тебе, но не се опитвай да ги залепваш там, отдето скулпторът веднъж ги е отчупил."

Петър Дънов

За глухите и слепите хора...

 

Глухи са
не глухарчетата
и не глухонемите,
а онези, които никога не чуват
гласа на "чуждите",
а също и
гласа на Божественото,
на Неговия зов
и на Неговата Любов
в душата си

Слепи са
не незрящите,
а онези, които не съзират
никога
в красотата на природата
обич, разум и промисъл...
Онези, които никога не надникват
в очите на другите,
за да видят там душа
и какво казва тя...
Онези, които не копнеят никога
да съзерцават
звездите
в лятна или зимна нощ,
или цветовете,
с които се обагря света
напролет
или наесен...
Или след дъжд,
когато Слънцето
и Божието обещание към човека
създават
дъга...
И надежда покълва
на мястото на човешката тъга.
В сърцето
 

снимка и текст - мои /Кристина Митева/

АНТИВОЕННИ ПЕСНИ

 

Новата Божествена година започва днес! Честита да бъде и благословена!

 

portal12.bg/publikatsii/Dnes-zapochva-Bozhestvenata-Nova-godina.p6642

6 АВГУСТ!

На днешния ден част от човечеството си спомня за атомната бомба, хвърлена над Хирошима... Цитирам Уикипедия по темата:

"6 август :

* Световен ден на борба за забрана на ядреното оръжие и Ден на Хирошима – Годишнина от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония) през 1945 г.

* Международен ден „Лекарите в света за мир“ – Отбелязва се по решение на изпълнителния комитет на Международното движение „Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война“ в деня на бомбардировката над Хирошима

* Ден на милосърдието – Посветен е на състраданието към жертвите на атомните бомбардировки, войните и тероризма. Отбелязва се от Националния Музей 'Земята и хората'. Само на този ден в залата на Гиганските кристали се експонира „камъкът от Хирошима“, който музеят е получил през 1997 г. от Президентството на Република България. Гранитният камък е част от трамвайната настилка, която е била изложена на въздействието на атомния взрив в 8:15 часа сутринта на 6 август 1945 г.

* Япония – Торо Нагаши (Хирошима), церемония с плаващи фенери в чест на загиналите от атомната бомба в Хирошима"

...

В тази връзка, струва ми се удачно да спомена и новата книга на Ivo Ivanov, в чиито страници е втъкана памет за Болката...

Няма да коментирам, само споделям корицата:

За Бога и Душата... И за Пътя между тях.

 

Мракът изглежда истински страшен. Но не е... И ще ви споделя защо. Защото има Бог и има Светлина, която никога не угасва, докато има нужда от нея

И намира път към хората, заради правилото:

"Водата търси жадния, за да утоли жаждата му"... Велик Божествен закон!

Когато бях дете, помня, че баба ми, която ме гледаше през голяма част от времето, се молеше вечер пред една икона на Богородица у дома, тихо шепнеше молитва, прекръстваше се и лягаше да спи на съседното легло. НЕ ме научи. Не ми говореше за Бог, нито за Библията, нито ми четеше, нито да се моля ме учеше... Не зная защо. Явно не е чувствала ангажимент към мен, не и духовен, който е най-важният всъщност. Никой явно не чувстваше това към мен, когато растях, и аз израснах сама. Поне в душевно отношение. Душата ми сама ме възпита, сама ми посочи какво да обичам, какво ще ме спаси. Сам Бог реши да си общува с душата ми директно, когато мракът най-плътно бе около нея... Когато не виждах смисъл в живота си. Но знаех, чувствах с будната и най-жива част от себе си, че трябва да има Смисъл... И стигнах до него или Бог ми го подсказа - да укрепвам и усилвам Вярата, Надеждата и Любовта - в себе си и в другите. Според силите си, според вдъхновението, което имам понякога и което ми диктува и сега. Но не сама! Това е щафета. Душата ми е възприемчива към Красивото, към Възвишеното, това Бог е вложил в нея, и аз просто го улавям, запомням и предавам нататък... за тези, които имат нужда от това като мен. За всички, по някакъв начин... Това е моят Смисъл, моето усилие. Ден след ден, години вече... От 17 насам... (23 години значи досега.)

И не е нужно някой да ни учи да се молим, да бъде посредник. Душата сама си знае Пътя към Бога, и Той си знае Пътя към нея! И от това по-важно няма, в човешкия живот. А и въобще...

Моята душа избираше за мен. Видях романи на Достоевски, прочетох няколко и тя ми каза: "тези редове нека бъдат до теб, тази душа, която ги е писала". После чух музиката на Депеш Мод (и на много други прекрасни творци) и душата ми каза: "Слушай тази музика. Ще ти помага да имаш вдъхновение, ще те буди за Живот и за правилно мислене, ще ти дава сили и ще те лекува, дори когато си най-зле"... И така стана. Дава ми сили и до днес, неизменно! Не мисля, че щях да се размина с рак или тумор, при моите душевни болки, негативни емоции и мисли, при целия мрак около мен, понякога, ако не бе Красивата Музика - да лекува душата, а след нея и тялото ми... Видях картини на Ван Гог, научих за живота му и си помислих: "Вземи пример от този човек. Нямал е нищо почти, но е имал любов в сърцето си, явно, за да създаде такива слънчеви картини... Такава красота!" И се учех от всички тях... Моите любими души. И нямаше значение вече, че никой около мен не ме е учил на нищо духовно в този живот, че не ми е сочил Път напред...

Но аз ще го направя. Защото го чувствам като призвание, защото искам да го направя - за онези, които биха имали нужда и моите думи, мисли и чувства могат да стигнат до тях... За сина ми и за вас, които се разпознавате в редовете ми.

Благодаря, Боже, за тази възможност.

Благодаря, че не ме изоставяш, че не ни изоставяш! Че Ангелите са наоколо... И не са абстракция на човешкия ум!

Благодаря за всички Пътища, които преминах, доколкото бе възможно, безопасно...

Че съм тук.

Че мога да пиша.

И да изразявам възхищение към Красивото...

Че Музиката все още буди Душата ми!

Благодаря!....

Слънчев ден ви желая

"Водата търси жадния..."

И Винаги ще бъде така.

ПЕВЕЦЪТ /посветено на музикантите/

 

ПЕВЕЦЪТ

 

Като птица Божия ти Всемира даряваш

с благородния си глас,

красота в сърцето посяваш

за всички нас...

 

Благословен си от сините небеса

да бъдеш извор на музика и чудеса,

и болката да претворяваш в песен,

за да бъде пътят ни по-лесен!...

 

С криле незрими Деня озаряваш,

с гласа си Живота осветяваш

и става по-лесно да прощаваш...

Злото да забравяш!

 

С музиката ти си свързан в неделимо цяло,

част е мелодията от твоето тяло.

Виж – сърцето ти достига до далечните звезди...

Дори тях ти стопли и удиви!

 

И Бог, и Ангел теб ще запомнят –

светът преобрази с песен скромна...

С няколко изпяти ноти красиво увенча

Пътя на човешката Душа!

 

Служител пръв на Бога си и човек те цени –

раните лекуваш с гласа си ти,

и истинска молитва е песента ти –

от сърцето на сърцето ти – за по-добри дни...

 

март 2022, 

гр. София

На снимката (от интернет) - Мартин Гор, от Депеш Мод