"В студеното антените звънтят.
Над тях небето ниско е надвиснало.
И аз не спя, и те не ще заспят,
...
Но слушай как в студеното звънтят
през тази нощ антените отчетливо.
И аз не спя, и те не ще заспят,
и ти не ще заспиш, човечество."
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
/7.12.1909 - 23.07.1942/
*
Скъпи Никола, здравей!
Замайването е все така актуално.
Народи отново воюват, а ние не спим...
Четем пак твоето "Прощално"...
/То е повече от гениално!/
Новините и мислите не секват и за миг...
Остава ни надежда плаха, нищо друго...
Не, сгреших думата, почакай!
Остава ни твоята Вяра -
в бъднините, знаем, че ще стане чудо!
И хората ще са богати,
дори без злато и без изумруди,
и без палати...
Хляб ще има за децата!
Всеки мирно ще се труди.
Питаш - Кога? Предсказание ли има?!
Веднага отговарям - Да!
Още в този век, ако не догодина...
Питаш и за Новия Човек...
Да, такъв наистина има.
Ражда се сега, в 21-ви век.
Силен е поне за шестима...
Спи спокойно, Поете!...
Не, всъщност ти не спиш,
заровен в пръстта.
Ти отново ще се родиш -
още утре, в тази Нова Земя!
И ще пееш,
и ще живееш,
с нова, съвсем нова съдба.
Вятърът пак твоя перчем ще развее -
вместо знаме - коса...
След Вярата се ражда Свобода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар