Неотдавна се запознах с поезията на Явора Стоилова, родственица на великия ни поет Пейо Яворов. Във Фейсбук се сприятелихме с Явора всъщност, тъкмо на Великден 2023-та година, и оттогава поддържаме наистина топли отношения. А аз съзирам с тихо възхищение в нейното творчество подвига на една изстрадала, но съхранена до последния "атом" обич Душа!
Явора Стоилова е оперна певица, учила в Парижката консерватория. Имала е чести изяви на сцени в Италия, също така в Германия, Франция, България...
Тя е племенница на Яворов. Име, което говори само за себе си...
Дъщеря е на художника Васил Стоилов.
И майка на отишлата си рано от този свят Василия Стоилова. Оставила за краткия си земен живот прекрасни картини също!
Явора Стоилова за мен е Герой на Духа.
Не спира да пише, да чете, да съхранява памет, родова и не само, да участва в Яворовите дни в Чирпан, според силите и възможностите си, да подкрепя колеги, приятели и съмишленици чрез топли, искрени думи и отзиви за техни творби...
Предстоят отново Яворови януарски дни и споделям по този повод творби на Явора, на нейните най-близки родственици, както и плакат за предстоящите събития в Чирпан. С пожелание към Явора за здраве и още сбъднати и споделени творчески, красиви полети на Духа! И с обич.
*
ГРЕХЪТ
Защо си ме създал
двукрако същество,
о, Господи?
Бих предпочела
сребристата опашка
на русалката
или пък
белоснежните крила
на Ангела!
Но съм това, което съм,
и трябва да се примиря
със съскането на
змията
по пътя ми на Ева,
с докосването
на червея във тази
черна пръст, която
е моята земя
и даже със това,
че мога да летя
единствено
в душата си
със моите
затворени в плътта
крила,
които ми дари
за наказание.
И чувам ги как пърхат
в нощното безсъние
в неистово желание
за полет
над бездната, в която
Ти ми каза: "Не!"
Аз искам да открия
поне една звезда,
в която
хората остават -
кристално чисти -
и завинаги деца...
Дали от всички
човешки грехове
най- страшният е този
да вкусиш от дървото
на познанието
и да запалиш
атомни войни
над мирни градове
и с вируси да изгризеш
невиждащото си
съзнание?
Или пък, може би,
да се потърсиш
по- високо
от мястото, което
Бог ти отреди?
НОВОГОДИШНО
Един след друг
изтичат дните
през стария капчук
на времето
и пърхат птиците,
загнездени в душата
за полет неосъществим.
Пак отминаваш ти, годино,
със следи кървящи
и със безследното
от сънищата нежни,
със виното
на думите упойващи,
с вкуса горчив
на болката преглътната
и със онази дума скрита
дълбоко във сърцето,
със ключ за нея неоткрит.
Пак отминаваш ти, годино,
в дрехи овехтели
с поскъпналата доброта
на хляба
и със гнева към делници
стотинкови,
и с тихата надежда, светеща
като сълза в сърцето,
че може би започва
всичко отначало
в Новата година
със датата -
от нас сменена
в календара!...
*
НАЗДРАВИЦА
Защо сме в мрака –
виното и аз
и тихо проблясва
чашата, която
отразява живота ми?
Била ли съм пияна някога
щом чашата се вглежда
още пълна в мен?
Къде отиде
лудата ми жажда
по онова пенливо вино,
в което подскачат
нависоко стихове
и се раазискрят
златните ми сънища
над земните боклуци,
ухаещи на лук?
И аз съм трезвена
до печката,
до кухненската клада,
в която горят мечтите ми,
превърнати на кекс
и сръчно меся хляб
от белите прашинки
в душата ми
и от солта
във всекидневните сълзи,
а после много се вълнувам
от съдбите в индийските
и турски сериали.
Защо да вдигам
чашата със вино,
когато старата година
обидена си тръгва?
За новия живот
в бетонената чаша
на стаята,
в която всеки ден
по малко умира виното
в душата разредено
със все по- скъпата вода.
И в тази нощ, искряща
от звезди,
пред чашата в ръката ми,
в която
виното е живо,
аз искам да се закълна,
че делничната
трезвена жена, в която
бавно се превръщам
не мога да съм аз
и няма да съм никога!
*
Явора и нейната дъщеря - Василия
ДЪЩЕРЯТА
Той беше
син на Бога.
Тя беше земна дъщеря
със изворни очи,
в които бълбукат
цветовете на душата.
Тя беше
моята прегръдка,
проблясването на звезда,
и люлка, залюляна
между времената.
Тя беше
пролетно разцъфване
и кратък полет
на птица, напуснала
гнездото си.
Тя беше
песента ми и шепот
на устните на
вечността.
И тя е
трепетът на светлината
в картините, в които
е вградена душата ѝ.
*
ПРОЗОРЕЦЪТ
На Василия
Не, няма да си тръгна –
вечно ще седя
на стола пред прозореца
със гълъбите на перваза
и все така ще продължавам
във всяка мъничка
троха живот,
отронена като сълза
сред храма тих на стаята
в молитвата за още време
и в спомена за онова момиче, красиво
като сън,
дошло да ми
напомни за света навън
и със усмивка да отвори вратата
към вселенската градина
и от прозореца
да ми помаха,
когато аз си тръгна
с вярата, че продължавам...
*
АНГЕЛЪТ
Самотно е
да си живял
до ангел
във твоето
несъвършенство,
да си докосвал
косите му с цвета
на злато –
да си усещал
сянката
трептяща
на крилата му
и нищо да не си
разбрал от
тишината му,
бълбукаща от
думи неизречени.
Да си седял
на масата,
където ядящият
си само ти, защото
ангелите – те живеят
единствено
от слънчеви лъчи,
от твоя смях,
от твоите сълзи.
Те нищичко
на този свят си
нямат – голи са
и боси, защото
тебе са облекли
в сънищата
звездни,
които са
животът им.
И тихичко
до тебе ангелът
ще гасне, но
ангелите не умират –
те отлитат, когато
дойде времето
за полет
и ти – след ангела –
на твоето
безкрилие
обречен -
все пак ще се
надяваш
някой ден
да се научиш
с крилата му
сънувани
да полетиш!
Явора Стоилова
(можете да я намерите във Фейсбук - facebook.com/profile.php?id=100022625414178 )
Художник - Василия Стоилова - "Ангелът"
Художник - Василия Стоилова - "Зараждане"
Явора пред творба на дъщеря си
ТВОРБИ НА ВАСИЛ СТОИЛОВ:
МОЖЕ БИ
Пейо Яворов
И аз сломен попитах - и сломен,
И аз сломен глава на гръд оборих,
И аз все чакам! Ето векове |
Снимки и картини - от личния архив на Явора Стоилова (чрез интернет)
И едно интервю с Явора споделям:
https://rakobg.com/племенницата-на-яворов-явора-стоилов/
*
Тук щеше да завършва тази публикация, но споделям и един цитат от ясновидката Слава Севрюкова накрая, за красива духовна утеха и заради споменаването на яркия символ на Розата, обичана от Явора, както разбрах от неин текст веднъж... И така, ето цитатът от Слава:
"Несмъртна е душата, искрица Вечност е тленността. Смъртта не е по-силна от живота, защото ключът към нея е в него. Тя не го зачерква. Надживяваме я. Умирайки, не изчезваме. Знак на преходност променя съществуването.
Нееднократно се гмурваме в реката на живота, за да се освободим от прашните наслоявания на миналото. ... Коя роза не се въздига от калта? Пътят й - неравно стъбло от бодли. На върха - шепица съхранена нежност с неотразим божествен аромат."
Няма коментари:
Публикуване на коментар