Идеалът, целта на човешкия живот е различен, за различните хора. За едни е Слава, за други е Любов, за трети - Призвание, да го следваш, за четвърти - Наслада, Пътувания, опознаване, учене... За пети - Пробив, научно откритие, нещо напълно новаторско да оставят след себе си, да променят малко ими много света, и "тръгвайки си" да го оставят по-различен, от това, което се заварили тук, раждайки се...
А някои, уви, не знаят защо живеят и сякаш нямат никаква цел, едното оцеляване е, и дори това липсва понякога, стопява се като сняг на слънце...
За мен е без съмнение, че целта на Живота е духовна, смисълът му е Усъвършенстване на Душата. Това може да стане, да се осъществи по различни пътища, в различни направления и животи... Но трябва да присъства, по един или друг начин.
Мисля, че за мен Любовта бе на първо място. Дълго време. Просто в съзнанието ми... Като висша цел. Като висше Сбъдване... Като начин да осмислиш, да продължиш Живота, да родиш... Това е стремежът към Нов живот, към Обновление, към нов Смисъл, роден от двама, а и повече, когато има и деца... Тоест - семейството. С една дума казано. Семейството бе смисъл за мен. И е, все така.
Но... Не бива човек да се затваря, ограничава.
Както казва Учителя - когато обичаш някого, тази Любов трябва да ти е идеал, еталон - как да обичаш въобще Другите, живите същества... Защото Бог е Родител на всички, и наистина сме братя и сестри, осъзнато или не, и не само ние, хората, помежду си, но и с другите Създания по света и из Вселената (сигурно ги има, и неземните)... Това е много важно!
Така Любовта се преражда в Доброта. (Най-кратко казано.)
Истинската Любов те прави по-добър човек.
Това е една от вечните Истини...
Всъщност, ако човек цени Живота, сам по себе си, търси Неговата основа, гаранцията за съществуването му, за продължаването му... И аз мислех, че това е Любовта. И Тя Е. Но... Много е важно тя да роди Доброта в Душата, която да прегръща, поне мислено, всичко живо...
(И аз успях да прегърна хората чрез проекта си ЕДИН ОТ НАС Споделя 
Любовта ми е била и е Истинска, явно. Достатъчно да ме вдъхнови за това начинание... Не просто обич към човека до мен, но към сина ни!...)
Любовта ми е била и е Истинска, явно. Достатъчно да ме вдъхнови за това начинание... Не просто обич към човека до мен, но към сина ни!...)Много е важно да изчезнат, да се стопят или преработят всякакви предразсъдъци, претенции, високомерие, омаловажаване, презрително или подигравателно, дори в лека степен да е, отношение (към когото и да е!), и прочие...
Това е голяма Задача, наистина. Огромна... И безкрайно важна!
Пътя към Светенето отвътре, към Светлината, пътят на Светците е този - пътя на Доброто. И те могат да бъдат Учители на всички живи същества, които имат нужда да се усъвършенстват в това отношение, а те са много из Вселената, и едва ли са само хора, но сред хората - много кандидат-ученици има, действително!...
Много е тъжно, и трагично дори, но е наблюдаван следният факт - и не само в нашето човешко общество, но и сред животни и насекоми дори... Тоест - има такъв инстинкт, "програма". А именно - когато се увеличи много населението и се сгъсти в пространството, като последното сякаш отеснява за всички едновременно, тук и сега - тогава се увеличава, уви, агресията, взаимните нападки, просто вече липсва достатъчно въздух за всеки, оценяване на Другия, както би трябвало да бъде, защото "има много" себеподобни, и прочие в този дух...
Всеки твърде различен е вече сочен с пръст, дори просто заради самия факт на съществуването си. "Не те разбирам", "пречиш ми", "не те искам в моето пространство" и прочие...
А пространството е Ничие.
Тоест - на Бога е.
Аз като вярващ човек мисля и казвам това. Зная, че мнозина не биха се съгласили... Но нека се замислят.
Какво ще могат да вземат от тази земя, "тръгвайки си", тоест умирайки...
Навярно смъртта е измислена с цел Смирение.
И аз, стремейки се да избегна още страдания, свои и чужди, защото са ми дошли в повече, мисля как това смирение да дойде по-рано, да изпревари смъртта и тя да стане ненужна...
Вижте, не е въпросът човек да Използва.
Най-хубаво е да се Радва!
Това е чистата Благодарност - не да използваш някого, нещо, а да се радваш, че го има просто, че е част от Живота ти - тук и сега...
Това са искри от моите осъзнавания.
Надявам се да са полезни, на някои от вас поне...
За мен цел на Живота сега е Добротата.
Защото само Тя наистина може да бъде основа, гарантираща, че Той, Животът, ще пребъде.
Доброта, която Свети... В тъмното.
Която е самоотвержена, която е отвъдна, която може всичко да преработи, има уникален, мистичен заряд, и се ражда... от Любов. От осъзнаване, което става важна, неизменна, съществена част от Душата, от нейния Път.
Доброта, която е неразбираема за законите на този свят... За сегашните земни "правила"... Доброта, за която не важат "законът на джунглата" или мисленето, тип: "ние сме красивите, умните, белите, различните, важните"... Надживяла ги е. Отдавна... Или скоро.
Доброта, която крепи, храни и възражда Живота. (Даден от Любовта... Божествената.)
Доброта, която свети...
Доброта, която е Ангел-Хранител.
Аз имам такъв.
И се превръщам/прераждам в такъв...
В този живот...
БлагоДаря!
P.S. И исках да го пусна, като птица, човека до себе си - да не е при мен насила, а защото наистина желае това, от сърце и Душа... Не искам да бъда човек, който е сам, но не бива и нищо да бъде, да става насила. Само по Любов... И когато се страхувах, че нямам какво да дам, а само "вземам" - чувството ми за справедливост каза - "Иди си, ако искаш, остави ме... Не искам да бъда в тежест на никого."
Той остана.
И се надявам, и вярвам, че в крайна сметка Любовта не само мен промени и променя все още, все така, но и него...
Вярвам, че е по-добър човек, заради мен, заради връзката ни и това, че се събрахме и живеем заедно.
Същата надежда имам и за детето ни...
И вярвам, отново вярвам, вече вярвам - мога да дам нещо и аз, мога да бъда... Ангел.
Добавям тук и едно изображение от интернет, което ми допадна, наистина Макар да не е съвсем в мой стил, не съм по сладникавата романтика, тоест избягвам я, като нещо повърхностно (поне в моите очи), но определено съм човек с искрено и дълбоко романтична душевност. Нося това в Душата си, такъв е моят "дизайн"...
Макар да не е съвсем в мой стил, не съм по сладникавата романтика, тоест избягвам я, като нещо повърхностно (поне в моите очи), но определено съм човек с искрено и дълбоко романтична душевност. Нося това в Душата си, такъв е моят "дизайн"...
