ЛЮБОВТА (ИСТИНСКАТА) СЕ ПРЕРАЖДА В ДОБРОТА

Идеалът, целта на човешкия живот е различен, за различните хора. За едни е Слава, за други е Любов, за трети - Призвание, да го следваш, за четвърти - Наслада, Пътувания, опознаване, учене... За пети - Пробив, научно откритие, нещо напълно новаторско да оставят след себе си, да променят малко ими много света, и "тръгвайки си" да го оставят по-различен, от това, което се заварили тук, раждайки се...

А някои, уви, не знаят защо живеят и сякаш нямат никаква цел, едното оцеляване е, и дори това липсва понякога, стопява се като сняг на слънце...

За мен е без съмнение, че целта на Живота е духовна, смисълът му е Усъвършенстване на Душата. Това може да стане, да се осъществи по различни пътища, в различни направления и животи... Но трябва да присъства, по един или друг начин.

Мисля, че за мен Любовта бе на първо място. Дълго време. Просто в съзнанието ми... Като висша цел. Като висше Сбъдване... Като начин да осмислиш, да продължиш Живота, да родиш... Това е стремежът към Нов живот, към Обновление, към нов Смисъл, роден от двама, а и повече, когато има и деца... Тоест - семейството. С една дума казано. Семейството бе смисъл за мен. И е, все така.

Но... Не бива човек да се затваря, ограничава.

Както казва Учителя - когато обичаш някого, тази Любов трябва да ти е идеал, еталон - как да обичаш въобще Другите, живите същества... Защото Бог е Родител на всички, и наистина сме братя и сестри, осъзнато или не, и не само ние, хората, помежду си, но и с другите Създания по света и из Вселената (сигурно ги има, и неземните)... Това е много важно!

Така Любовта се преражда в Доброта. (Най-кратко казано.)

Истинската Любов те прави по-добър човек.

Това е една от вечните Истини...

Всъщност, ако човек цени Живота, сам по себе си, търси Неговата основа, гаранцията за съществуването му, за продължаването му... И аз мислех, че това е Любовта. И Тя Е. Но... Много е важно тя да роди Доброта в Душата, която да прегръща, поне мислено, всичко живо...

(И аз успях да прегърна хората чрез проекта си ЕДИН ОТ НАС Споделя Любовта ми е била и е Истинска, явно. Достатъчно да ме вдъхнови за това начинание... Не просто обич към човека до мен, но към сина ни!...)

Много е важно да изчезнат, да се стопят или преработят всякакви предразсъдъци, претенции, високомерие, омаловажаване, презрително или подигравателно, дори в лека степен да е, отношение (към когото и да е!), и прочие...

Това е голяма Задача, наистина. Огромна... И безкрайно важна!

Пътя към Светенето отвътре, към Светлината, пътят на Светците е този - пътя на Доброто. И те могат да бъдат Учители на всички живи същества, които имат нужда да се усъвършенстват в това отношение, а те са много из Вселената, и едва ли са само хора, но сред хората - много кандидат-ученици има, действително!...

Много е тъжно, и трагично дори, но е наблюдаван следният факт - и не само в нашето човешко общество, но и сред животни и насекоми дори... Тоест - има такъв инстинкт, "програма". А именно - когато се увеличи много населението и се сгъсти в пространството, като последното сякаш отеснява за всички едновременно, тук и сега - тогава се увеличава, уви, агресията, взаимните нападки, просто вече липсва достатъчно въздух за всеки, оценяване на Другия, както би трябвало да бъде, защото "има много" себеподобни, и прочие в този дух...

Всеки твърде различен е вече сочен с пръст, дори просто заради самия факт на съществуването си. "Не те разбирам", "пречиш ми", "не те искам в моето пространство" и прочие...

А пространството е Ничие.

Тоест - на Бога е.

Аз като вярващ човек мисля и казвам това. Зная, че мнозина не биха се съгласили... Но нека се замислят.

Какво ще могат да вземат от тази земя, "тръгвайки си", тоест умирайки...

Навярно смъртта е измислена с цел Смирение.

И аз, стремейки се да избегна още страдания, свои и чужди, защото са ми дошли в повече, мисля как това смирение да дойде по-рано, да изпревари смъртта и тя да стане ненужна...

Вижте, не е въпросът човек да Използва.

Най-хубаво е да се Радва!

Това е чистата Благодарност - не да използваш някого, нещо, а да се радваш, че го има просто, че е част от Живота ти - тук и сега...

Това са искри от моите осъзнавания.

Надявам се да са полезни, на някои от вас поне...

За мен цел на Живота сега е Добротата.

Защото само Тя наистина може да бъде основа, гарантираща, че Той, Животът, ще пребъде.

Доброта, която Свети... В тъмното.

Която е самоотвержена, която е отвъдна, която може всичко да преработи, има уникален, мистичен заряд, и се ражда... от Любов. От осъзнаване, което става важна, неизменна, съществена част от Душата, от нейния Път.

Доброта, която е неразбираема за законите на този свят... За сегашните земни "правила"... Доброта, за която не важат "законът на джунглата" или мисленето, тип: "ние сме красивите, умните, белите, различните, важните"... Надживяла ги е. Отдавна... Или скоро.

Доброта, която крепи, храни и възражда Живота. (Даден от Любовта... Божествената.)

Доброта, която свети...

Доброта, която е Ангел-Хранител.

Аз имам такъв.

И се превръщам/прераждам в такъв...

В този живот...

БлагоДаря!

P.S. И исках да го пусна, като птица, човека до себе си - да не е при мен насила, а защото наистина желае това, от сърце и Душа... Не искам да бъда човек, който е сам, но не бива и нищо да бъде, да става насила. Само по Любов... И когато се страхувах, че нямам какво да дам, а само "вземам" - чувството ми за справедливост каза - "Иди си, ако искаш, остави ме... Не искам да бъда в тежест на никого."

Той остана.

И се надявам, и вярвам, че в крайна сметка Любовта не само мен промени и променя все още, все така, но и него...

Вярвам, че е по-добър човек, заради мен, заради връзката ни и това, че се събрахме и живеем заедно.

Същата надежда имам и за детето ни...

И вярвам, отново вярвам, вече вярвам - мога да дам нещо и аз, мога да бъда... Ангел.

Добавям тук и едно изображение от интернет, което ми допадна, наистина Макар да не е съвсем в мой стил, не съм по сладникавата романтика, тоест избягвам я, като нещо повърхностно (поне в моите очи), но определено съм човек с искрено и дълбоко романтична душевност. Нося това в Душата си, такъв е моят "дизайн"...