За парк "Небесните пасбища" (1-ва част)

 

На 4 октомври 2020 г. посетих за първи път едно място, наречено от своя създател "Небесните пасбища" (Стайнбек е написал книга, озаглавена така). За това чудно място ми сподели моя приятелка, която вече бе ходила там. От табелите научих, че този природно-духовен парк е създаден през 2006-та година, тоест преди 15 години! Негов създател е д-р Васил Ангелов. Намира се на около 70 км. от София, край село Осиковица (между Правец и Ябланица). Наследствени гори е ползвал създателят на парка, помни как хубава и добре поддържана е била местността, когато е бил дете, разказа ми той впоследствие. Поискал е да им върне красотата... Има прекрасни надписи, табели, параклис в този парк... А също и люлки за игра на деца, пейки за почивка... И много дъбове, покрай пътеките и поляните! Много посещавано място е, наистина. Разбрах, че и автобуси с ученици ходят там, водени от своите учители. И семейства с малки деца. Много хора от различни краища на страната, наистина... Има и гости от чужбина, нерядко. От Япония са изразили възхищение от мястото, и от още места по света, разказа ми по-късно д-р Ангелов. Надписите, впрочем, са предимно на тема: Вяра, Живот, Добро, Любов... Но и смърт. Почит... Наследство, история, предци... И има уважение към различните религии и духовни учения, което е много важно и показателно за мен!

Той дойде да поговори с нас, както прави всеки Божи ден, разбрах – отива при посетителите на своя парк и говори с тях. Макар да е сравнително едър човек, гласът му звучи меко. С онази мекота, която предразполага да се довериш на думите, на душата, която ги казва... Този ден бях гледала, преди да тръгнем на път, предаване с участието на Антон Дончев и чудно съвпадение – прекрасният ни писател каза: "На мен ми се проповядва. Не ми се говорят обикновени неща на хората..." И този човек, д-р Ангелов, именно това правеше – проповядваше. В най-чистия и хубав смисъл на думата. Беше се обърнал към децата най-вече, на тях говореше, защото, разбрах – в тях вярва, и заради тях е създал този парк... Заради всички нас, но най-вече заради тях. Не зная точно как е успял, но е направил нещо прекрасно, наистина! И аз не знаех, чак до 2020-та година... И ви препоръчвам искрено – посетете това място. Поговорете с този човек. Докато е там... Той ви очаква. Очаква ни...

д-р Васил Ангелов с Алекс и Любчо :)

Д-р Ангелов ми се обади по телефона, малко след запознанството ни – бяхме разменили визитки, бях му подарила от моите книги и от брошурата с идеята за създаване на "Музей на Доброто"... Когато я отпечатах, не знаех за неговия парк, иначе щях да напиша и за него в брошурата, и ще напиша, когато отпечатам още броеве от нея, непременно. Защото идеята на неговия парк и "моята" идея са много, много сходни! Благородните идеи, и въобще идеите, не принадлежат на никого, и ние с него знаем това, за радост. Едно и също е в основата, припокриват се... Допълват се и могат да взаимодействат и заедно да помагат на света да стане едно по-добро място за живеене.

Той сам пожела да направи „кът” на една от поляните в неговия парк, който да бъде посветен на идеята за "Музея на Доброто". На 1 ноември (същата година) се видяхме за втори път, и той вече бе сложил там цитати от брошурата, както и корици – нейните и на мои книги. Прекрасно се бе получило и се развълнувах, защото за първи път под открито небе, под звездите, на дърво бяха окачени мои заглавия, с грижа да са защитени от дъжда, който вали понякога, разбира се...

1.11.2020

С д-р Ангелов се чуваме вече редовно. Честити ми всеки празник, не пропуска! Намислили сме направим и „къщичка за книги”, в парка. Мисля и му обещах да заведа приятели-писатели там... Можем да направим толкова неща заедно! Имам идея и да отбелязваме Световния ден на Доброто в този парк – на 13 ноември е. Би било прекрасно, нали? И на 17-ти септември бих отишла там, да празнуваме заедно деня на Вярата, Надеждата и Любовта... И на Мъдростта (София). Закъде без нея?!

Толкова е хубаво човек да не е сам, осъществявайки идеите си! Прекрасно е, когато намериш съмишленици. Сприятелих се покрай него и с Алина Попова (от Русия), с която д-р Ангелов каза, че си приличаме и с която често се чува също и е направила много за парка също. Красиви неща! Добри неща... Сприятелих се във Фейсбук и със сина на д-р Ангелов, който е ветеринарен лекар.

Та... отидете! Да отидем... Нещата ще се развиват. И паркът, и музеят... Ще ги има, зная! Вече са "свалени" тези благородни идеи в материалния свят, нищо че са малко известни засега... Важното е, че има хора, които прочитат със сърцето си думите, които могат да ни вдъхновят да бъдем по-добри човешки същества и по-съвършени души... И дано стават все повече! Д-р Васил Ангелов вярва... Искрено, истински! Въпреки трудностите, които среща. Вярвам и аз!

Впрочем, в деня, когато се запознахме, той имаше рожден ден, разбрах после, в разговор по телефона, от самия него. Станал бе на този ден точно на 80 години! А аз съм почти на 40... Дели ни време, удвоени години тъкмо, но някак сме сродни душевно. За душата възрастта няма значение...

 

„Това, което търсиш, търси теб” – персийския поет и суфистки мистик Руми

 

Добрите идеи ни търсят, точно както и ние жадуваме за тях. И за тяхното осъществяване на този свят...

 

 

P.S. Сайтът, посветен на това място, е: https://nebesnitepasbishta.com/

Ето и адреси в интернет на моя проект за създаване на „Музей на Доброто”:

https://www.facebook.com/MuseumOfTheGood/

https://www.facebook.com/groups/357226224988838/

текст и снимки: 

Кристина Митева и Васил Йорданов