Сутрин - детски чиста...

 

Утро ли е? Зареди се с вяра, любов и търпение...

Утро ли е? Дойде ли Новият ден?

Ако е така – усмихни му се.

И на себе си се усмихни. И на хората до теб, ако има такива...

И се зареди! С вяра. С любов. И с търпение...

Тези неща, казват, са най-дефицитни в днешния свят. Липсват ни... А всяка липса боли. Болката пък ни прави ту потиснати, ту агресивни... Уви.

Заредиш ли се с тези три неща, още сутринта, с отварянето на очите си – нищо няма да успее да смути вътрешния ти мир и да помрачи усмивката в душата ти.

Ще бъдеш добър (или добра), приветлив и ведър цял ден, с всичко и всички, в почти всяка ситуация. Просто ей така... Защото си станал с усмивка сутринта.

Ще се спреш и ще подадеш ръка на падналия. Ще отминеш с мълчание и без гняв мърморенето или заяждането на някой, с който те е срещнал денят... На някой, който не е посрещнал с усмивка новия ден сутринта и не се е заредил с... вяра, любов и търпение.

Ще се прибереш все така ведър вечерта у дома, а близките ти хора ще се радват да те видят. И ще бъдеш прекрасна компания...

Зареди се! От изгрева на Слънцето, от спящото дете или любим човек до теб, от красива песен, добра мисъл или каквото ти вдъхва вяра и надежда... И желание за живот. Напомни си сутринта, че да си жив е велико! Че да си жив е постижение!... И дар. Ако трябва дори – напомни си, че може да няма утре...

А после изпий кафето или чая си сладко, усмихвайки се... на когото и да е. На Живота най-добре.

И ако всяка или почти всяка сутрин успяваш да направиш това – независимо дали си мъж, жена или дете – за теб ще казват:
„Има златно сърце."

текст и фотография: Кристина Митева